ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Развито е корабостроенето. Александър Велики предлага да се изработят подводници. Една такава експериментална подводна лодка е била изработена. При експериментирането й той едва не загинал, понеже сам я изпробвал.

Кораби се строят в Тесалоника и други пристанищни градове на Македония. Най-големият кораб на античността е построен от Птолемеите в Александрия.

Античните македонци поставиха началото на една технология, която във видоизменен вид се използва и до днес - получаването на катран. Това е началото на пиролизата, на основата на която днес се получава коксът и се прави сухата дестилация на дървесина.

Успехи отбелязва и земеделието. Походите на Александър ІІІ способстват за обмен на растителни видове и породи домашни животни, за обмен на технологии на обработка на селскостопанска продукция. С положителност се знае, че по това време лимонът е пренесен на Балканите, а лозата - в Сузиана.

Средствата за комуникация през разглеждания период са такива, че цивилизациите се развиват относително самостоятелно. Оформили са се няколко културни центъра в света - Китай, дн. Индия, Персия, Египет, Балканите. Във всеки един от тези културни центрове са израснали мислители, пророци, законодатели, пълководци. Достатъчно е да споменем имената на Конфуции, Зороастър, Буда и т. н. Но древните нямали добра представа за това, което става далеч от тях. За това може да се каже, че македонските фаланги, водени от Александър Велики, извършиха една от най-големите културни революции в историята на Земята. Достиженията на балканските народи (на гръцката и македонската цивилизации) бяха пренесени на изток. Тук те се обогатиха с културните, научните и технологичните достижения и традиции на източните народи. Дадоха си среща вкусът към красотата и пластичните изкуства, любовта към мъдростта, ораторското изкуство, артистичността и хедонизма на елините; смелостта, откритостта, упоритостта, емоционалността, сърдечността, готовността да работят в името на идеали и организаторския (държавническия) талант на македонците с мистицизма, търпеливостта, търговския дух и мъдростта на източните народи. Влезнаха в контакт политеистични с монотеистични вярвания. Обединиха се научните знания на Запада и Изтока. Формира се т. нар.“елинистичен свят” (може да се спори дали това название, въведено през миналия век, е сполучливо). Роди се нова цивилизация, която оказа силно влияние на последвалите я: римска, византийска и ислямска (арабска и османска) цивилизации, които от своя страна положиха основите на съвременната цивилизация. По зла ирония на съдбата, страната, която беше двигателят на това колосално културно раздвижване, днес не се признава като държава от Гърция. А авторитета си пред света Гърция дължи най-вече на достиженията на така наречените “елинистични държави”, които, както видяхме, са управлявани от македонска аристокрация и са населявани от етническа смесица. Гръцки в тези държави е само езикът на науката и на част от управляващата върхушка.

Редица факти ни показват, че македонските управители, войници и заселници в завоюваните от Александър Велики земи са държали здраво на македонските традиции. Така например в завоюваните страни те налагат македонския календар, а не гръцкия. Това се вижда от библейските книги (Товит, 2 Макавейска и др.) и от книгата “Юдейски древности” на историка Йосиф Флавии (романизиран евреин). Наред с еврейските имена на месеците се употребяват и македонските. Същото е и в Египет на Птолемеите. В Законника на Птолемей Филаделф, датировката е по македонския календар. Датировката на другите запазени документи от тази епоха също е по македонския календар. Йосиф Флавий пише, че Антиох IV Епифан “принудил ги (юдеите, б.м.) да се откажат от почитането на своя бог и им наложил своите собствени богове”.

Накрая няколко думи за символните знаци на древна Македония. Почитано животно (тотем) на македонците е била козата. Вероятно по тази причина на царската диадема на македонските царе са били изобразени два рога. Може би по същата причина Александър Велики в Корана е наречен Дулкарнейн, което в превод значи “онзи, който е с два рога”. (Вж. Корана, глава 18 - За пещерата).

Друг символ на антична Македония е македонското слънце. Както беше казано, преданието свързва този символ с възникването на македонската царска династия. Символът се състои от два концентрични кръга, обкръжени от шестнайсет лъча. В малкия кръг е изобразен трендафил с десет листа. (Някои тълкуват символа така: в древността с числото 16 се е изобразявала хармонията; основният малък кръг в средата е изображението на Земята; двата кръга с различна дебелина изобразяват пулсирането на Земята; десетте листа на трендафила символизират двете човешки ръце, които държат Земята; слънчевите лъчи символизират свободата и хуманността на човечеството). Този символ е изобразяван на щитовете на македонската фаланга, на пеонски монети, сечени през VI в. пр. Хр., на саркофага на Филип II, намерен в с. Кутлеш (прекръстено през 1926 г. от гръцките власти във Вергина). Соларните (слънчевите) знаци имат стара традиция в Македония. Изследователите от екипа на д-р Д. Алексовски откриха соларен знак с осем лъча в с. Търновец, Кратовско, от третото хилядолетие пр. Хр.

При македонците като символ за величие се използва дъбовият венец, за разлика от гръцките лавров венец и маслинено клонче. Дъбовият венец го виждаме на главата на главния македонски бог Дион, изобразен върху сребърни монети от времето на Филип II. Златен дъбов венец е намерен и в урната, изкопана в Кутлеш (Вергина). Предполага се, че е носен от цар Филип II.

На археологически паметници от антична Македония се намират и изображения на лъв. В древността по нашите земи е имало лъвове. Със силата си царят на животните е предизвиквал възхищението на нашите предци, но дали е имал този знак по-особено значение, трудно е да се каже. Константин VII Порфирогенет, византийски император (913-959 г.) и писател, пише: “... и вместо с диадема, корона и царска порфира те (древномакедонските царе, б.м.) се увенчават с кожа от главата на лъв и я смятат за корона и украса и се гордеят с нея повече от какъвто и да е скъпоценен бисер. Вярно свидетелство за това е самата номизма на Александър Македонски, украсена с такава картина...”. (Може би това е причината лъвът да се появи в македонския герб през средновековието.)