ДИСКРИМИНАЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА С НОВИ СРЕДСТВА

ОБЯСНИТЕЛНОТО КАРЕ, КОЕТО ОБЕЗПОКОИ "СТРУМА"

Партията ОМО “Илинден” - ПИРИН е модерна, демократична, европейска партия, основана през февруари 1998 г. в гр. Гоце Делчев, която си поставя за цел развитието на демокрацията, икономически просперитет и защита правата на човека в Р България. През септември 1999 г. участва успешно в местните избори. През февруари 2000 г. регистрацията й е неоснователно отнета, за което Европейскиат съд за човешки права в Страсбург на 20 октомври 2005 г. осъди България. ПИРИН винаги е осъждала екстремизма и сепаратизма и е действала изключително с мирни, демократични и законосъобразни средства. През май 2005 г. партията добива статут “Приятел на Европейския свободен алианс”, а през май тази година и “Член – наблюдател”. По този начин ПИРИН стана част от паневропейски политически алианс, който в коалиция с Партията на зелените представлява четвърта сила в Европейския парламент. На 18 юли т. г. председателят на ЕСА Нели Маес се застъпи пред Съвета на Европа, пред комисаря по разширяването Оли Рен, пред президента и премиера на Р България за ОМО “Илинден” – ПИРИН, както и за признаване на македонското малцинство в България. Съветът на министрите на Европа в края на миналия месец поиска от Р България да отговори как ще изпълни присъдата на съда в Страсбург.

"Имаш право да мълчиш!"

ДИСКРИМИНАЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА С НОВИ СРЕДСТВА

ПЕТЪР НОВОСЕЛСКИ

СВОБОДАТА на словото и свободното разпространение на информация са ключови за функционирането на демокрацията и защитата на правата на човека. И наистина как би могъл народът да си създаде обективно мнение, което след това да изрази на избори или чрез митинги и събрания, ако самият не получи обективна информация? Именно за това е толкова важна ролята на медиите и те са призвани да бъдат един от стълбовете на свободата.

За съжаление всички знаем, че у нас това не е така. Голяма част от пресата се занимава с долнопробно клюкарство, търси и си създава никому ненужни сензации и единственото, което не е жълто в тях, е мастилото, с което са напечатани.

Жертва на това състояние на печата е самото общество. Една част от него е оклеветявана, друга - мамена, като дори си плаща за това. Такъв е случаят и с македонците в България. 16 години пресата публикува само отрицателни материали за тях (сякаш тези български граждани са неспособни на нищо добро). Въведе богата палитра от крайно обидни прилагателни и епитети и създаде мита за македонеца в България като враг, антибългарин и лумпен. 16 години тази лъжа бе обогатявана, украсявана и развивана, като не се допускаше македонците да обяснят истината. От нея никой не се интересуваше. В извънредно редките (един или два) случаи, когато някой вестник публикуваше кратко интервю с лидер на македонското движение, останалата преса се нахвърляше върху своите колеги, защо са позволили на македонците да изкажат своето мнение. Защото тяхното мнение никой не желаеше да се чува. Спомням си как неотдавна един журналист от националното радио на македонския събор в Мелник направо ме попита ще има ли нещо антибългарско или долно, за да знае дали да остане, или да си тръгва. На въпроса "Значи за нас или лошо, или нищо?", журналистът отговори, без да му трепне окото, че за да се публикува една новина, трябва да бъде интересна. И така добри и културни македонци не са интересни за никого тук.

Дали на прага на Европа нещо се е променило? Дали излизането по телевизията на един от нашите лидери означава коренна промяна в досегашната политика? Оказва се, че не.

А ето го и пресния пример. На 10 август т. г. представител на ОМО "Илинден" ПИРИН разговаря във в. "Струма" за публикация на част от устав на партия (без да спомене на коя). Целта - да се запознаят читателите с истинските цели на ПИРИН. Служителките проверяват в каталога каква е цената и казват, че публикацията ще струва 300 лв. (с ДДС) за 1/3 от вътрешна страница. На 14 август същият човек отива в редакцията на "Струма", като носи и подготвения материал. Когато служителите виждат за коя партия става дума, започва суетене. Първо се опитват да кажат, че материалът е за половин страница (т. е. да вдигнат цената на 450 лв.), но след като този номер не минава и след консултация с главния редактор променят тактиката. Служителката, без да смее да погледне представителя на ПИРИН в очите, започва безцелно да разлиства каталога и накрая все така с поглед в пода заявява, че нещата се били променили, че това всъщност била рекламна статия на партия и трябвало да се таксува по друга тарифа и поисква 1800 лв. за публикацията. (Да уточним - това е тарифата, която "Струма" взема по време на предизборна кампания, и то в последния ден!) Не можейки да обясни тази промяна, тя помолва нашия човек да се обърне към главния редактор. Последният развива тезата, че такива материали не му носели печалба (всъщност проста сметка показва, че ако вестникът публикува само такива платени материали, ще има доход от над 600 000 лв. на месец), трябвали му сензации, македонската тема не му продавала вестника (но виж клеветите срещу македонците предишния месец очевидно му го продаваха), бил частник и бил решил това да бъде тарифата за партии (чиста лъжа), а пък неговите служителки били сгрешили и били посочили тарифа за бизнес-публикации (той продължил да си повтаря тази версия дори след като три пъти му е обяснено, че договорената цена е била за партийна публикация). Същият имал наглостта дори да започне тирада колко била демократична България за разлика от Македония (и то в момент, когато самият върши дискриминация) и че за съжаление селата Мусомище и Копривлен са бедни и затова партията щяла все повече да запада (като по този начин утвърждава, че е поискал повече пари не за да спечели, а за да попречи на публикацията). При това разправял басни, че някога родителите му избягали в Северна България, за да не бъдели записани македонци. Имайки предвид, че 33 % при преброяванията през 1946 и 1956 г. са се записали българи, е ясно, че това твърдение си е чиста дивотия, но поне подсказва за какво този човек е направен главен редактор на "Струма". Публикацията, разбира се, пропада.

Но дали това е единствен случай? Не. През април тази година представител на същата партия преговаря със служителка в рекламния отдел на "Труд" и "24 часа" в Благоевград за публикуването на учредителната декларация на партията, но без да уточнява коя партия. След това един от членовете на Инициативния комитет разговаря по същия въпрос по телефона и е постигнато съгласие. Когато обаче последният отива лично и представя декларацията, работещата изпада във видимо смущение и помолва за половин час, за да изпратела декларацията до юридическия отдел на в. "Труд". След половин час тя любезно обяснява, че "нямало никакъв проблем" да се публикува, само трябвало да се направят преди това няколко неща. 1. Да се подпише пред нотариус от всичките членове на Инициативния комитет пълномощно присъстващият да ги представлява пред медиите; 2. Да се достави копие от протокола и решенията на Инициативния комитет с нотариално заверени подписи на всичkи присъствали; 3. Да се направи клетвена декларация за истинност на съдържанието на Учредителната декларация от страна на човека, който ще я даде за публикация. С две думи - търсят се повече документи, отколкото съдът изисква за регистрацията, и то такива, които по никакъв начин вестникът няма право да изисква. Оправданието, че целта била някой да не съди вестника, е лишена от всякакъв смисъл, тъй като става дума за платена публикация, за която редакцията не носи никаква отговорност. Всъщност изискваните документи са избрани не защото са нужни някому, а според критерия колкото се може по-трудни за доставяне. Така да събереш 55 души от цялата страна (пътни разходи, загуба на дни), и то по възможност в работен ден, за да присъства и нотариус, струва твърде много пари и време. Целта е ясна - да не се извърши публикацията. За щастие се намери вестник "Дневник", за да измие лицето на българската журналистика.

Оказва се, значи, че част от медиите продължават да дискриминират македонците и партиите, които ги защищават. Май излиза, че когато призова да се плаща на медии и журналисти, за да не пишат за македонците и за техните партии и организации, Яне Янев с типичното си простодушие е изказал една идея, която далеч по-кипели от него политически негодяи отдавна прилагат на практика.

ДА, НЯКОИ вестници наистина публикуват само клевети и слухове, които компрометират македонското движение, но по никакъв начин не допускат сериозни неща, нито публикуват истината дори когато за това им се плаща. И какво е заключението? Читатели, не вярвайте нито дума от онова, което "Струма", "Труд" и подобни пишат за Македония и македонците. А редакторите и собствениците на тези вестници ще попитаме: докога, господа, докога!?