КРАТКА, СЪКРАТЕНА ИЛИ УДОБНА ИСТОРИЯ?

СТАНИМИР КОВАЧЕВ

ОТДАВНА се отказах да чета исторически книги за България. Просто защото колкото е по-наскоро писана една такава творба, толкова по-назад във времето се връща тя и няма да се изненадам, ако някой ден в някоя история прочета, че българите са съществували още преди сътворението на света и са заемали в своето величие половината Азия, половината Европа, голяма част от Африка, значителни територии в Америка и Австралия. Да не броим пък моретата и океаните, с които е граничила най-великата страна на света. Но все пак ме заинтересува една "Кратка история на България".

Разтворих страниците й. Преведена е от английски и е излязла от печат през 1994 г. Съдържа общо 368 страници, от които 14 (четиринадесет) са посветени на "Българските земи преди идването на българите" до руско-турската война от 1877/1878 г. (Как може земите да са били български, след като ги е нямало българите, така и не става ясно.)

Интересът ми към тази книга се породи от факта, че авторът е англичанин - Ричард Крамптън. Той - казано накратко - е роден през 1940 г., професор е по източноевропейска история и преподава (става въпрос за времето, когато е писана историята) в Оксфордския университет.

В отправната бележка в самото начало се казва: "Книгата е едно от малкото системни изложения на нашата история, появило се в оригинал на английски език... ще задоволи естествения интерес у българския читател към това, как важни събития и чувствителни моменти от нашата история се поднасят и интерпретират от чуждестранни историци. Ще ни помогне да се видим през погледа на другите и да преосмислим господстващи тълкувания и мнения." На "чувствителните моменти" авторът май че се спира повечко, отколкото е необходимо, и интересното е това, че когато човек ги чете, забравя, без да иска, че историята е писана от англичанин...

От "Предговор към българското издание" се разбира, че първоначалният текст е написан преди 10 ноември 1987 г., а книгата е завършена през 1994 г. За целта на творбата си самият Крамптън споделя: "Разбира се, книгата е не само написана от чужденец, но и за чужденци. Целта й беше да даде най-общо познание за българската история на англоезичните читатели, повечето от които бяха печално невежи в това отношение. Като се има предвид много ниската степен на обща осведоменост за българската история в англоговорещия свят, тази книга трябваше да съобщи прости истини и да предаде основни факти... Много хора в България допринесоха за разширяване на познанията ми за тази страна и, което е не по-маловажно, ми помогнаха да се чувствам като у дома, когато я посещавах. На всички тях съм безкрайно задължен и им изразявам признателността си."

Няма съмнение, че авторът се е чувствал у дома си, когато е посещавал България. Личи си от редовете, от които лъха чисто български дух, а не духът на фактите, на истината, както би трябвало да бъде, според мен, в един исторически труд. Но да продължим.

В началото, когато Крамптън разказва какво е ставало на Балканите преди идването на българите, пише (редовете с курсив са дословни цитати от "Кратка история на България", а подчертаванията са мои - Ст. К.): "Могъществото на траките е последователно накърнявано от гръцката колонизация, персите на цар Дарий, които се задържат в Южна Тракия в продължение на тридесет години, македонското владичество и нашествието на келтите. През III век пр. н. е. се възстановява независимото тракийско царство, което по римско благоволение продължава да съществува като самостоятелна, но зависима държава до времето на император Веспасиан. Тракийският език обаче все още се говори в отдалечени общности и през V век от н. е., тракийското обожествяване на коня се предава на по-късни заселници, а разпространението на кукерите и до днес в някои райони на Югозападна България е още едно наследство на древната тракийска цивилизация.

Настаняването на римляните в Тракия и Мизия, земите между Стара планина и Дунав, неизбежно води до действено управление и стопански напредък. Възниква мрежа от пътища, а Сердика, на чието място е днешна София, израства в пресечната точка на важни трансбалкански маршрути.

С римското владичество тук идват мирът, благоденствието, а в крайна сметка и християнството, преди това владичество да бъде подкопано от вътрешен и външен натиск. След разделението през IV век българските земи стават част от Източната империя.

Към края на V век тези територии са подложени на нашествията на славяните, много от които се заселват по тях, въпреки че засега колониите им се ограничават в селските райони, тъй като пришълците не могат или не искат да завземат градовете. През VII век започват съвместни нашествия на славяни и прабългари. Последните са от тюркски произход, но съдържат повече от една етническа съставка. Самата дума "булг" е старотюркска и означава "смесвам". Прабългарите произхождат от областта между Урал и Волга и са прекарали известно време като скотовъди по степите на север от Каспийско море."

От горния цитат се вижда, че английският историк прави разлика между гърци и македонци, която разлика днешни български псевдоисторици се мъчат да заличат. Под Югозападна България днес се разбира Пиринският дял на Македония. А това, откъде е дошло християнството, е за тези, които нагло и невежо твърдят, че българите са дали християнството на Европа. Впрочем и англичанинът бърка нещо: не може през IV век българските земи да са станали част от Източната империя просто защото, по неговите думи, чак през VII век "започват съвместни нашествия на славяни и прабългари". А колко те са "съвместни", също може да се спори - не малко исторически факти говорят за несъвместими действия... Що се отнася до думата "булг" (смесвам), нека да го прочетат днешните български националшовинисти, които претендират, че са чиста раса (!?!), забравяйки, че през вековете народи, раси и етноси са се омешали добре. Затова днес умните хора казват, че всеки има право да се самоопределя какъв иска да се чувства, а не някой да му нарежда какъв да бъде! "Скотовъди по степите" говори за чергарски живот - това пък обяснява защо т. нар. прабългари не са оставили материални паметници за поколенията и защо някои от днешните им наследници ги търсят тези паметници из Македония, където нашите предци са ги оставили в изобилие. Още 1 300 години няма да стигнат на крадливи пишман историци да откраднат всичко и да го обявят за българско...

Продължаваме. "През 811 г. Никифор I Логотет става първият император през последните петстотин години, който загива на бойното поле, и победителят хан Крум превръща черепа му в чаша за пиене.

Както подсказват подобни постъпки, българската държава е все още езическа, макар много от славяните да съхраняват християнството, което са приели преди прабългарското нашествие. През 864 г. княз Борис... се съгласява българите да бъдат масово покръстени... през 870 г. е учредена автокефална българска църква."

За само шест години българите се покръстват, сбогуват се с езичеството, пишат писма на папата и питат дали да си ги носят шалварите и опашките, получават отговори, създават си свещеници, превеждат си свещените книги, правят си своя църква и извоюват нейната автокефалност. Браво! А други народи по други земи векове са воювали за християнството, давали са жертви, писали са с кръв християнската си история. (Впрочем и българите са дали жертви: от исторически извори знаем, че са били изклани до девето коляно 52 болярски фамилии, които са искали да си останат езичници. А как техните близки, роднини, приятели за шест години са ги забравили и са участвали със знания и опит в учредяването на автокефална българска църква, си остава загадка... за някои!) Тук за Македония нищичко не се споменава. И няма как, нали е "Кратка" историята...

Четем: "Заедно с приемането на християнството идва и не по-малко важното развитие на славянската писменост. Една славянска азбука е съчинена през втората половина на IХ век от славяноезичните монаси св.св. Кирил и Методий. Това дава възможност на българските владетели да наложат собствения си език (тюркския ли? - б. а.) вместо гръцкия като език на държавата."

Както се вижда, става въпрос за славянска писменост, за славяноезични монаси. И как така изведнъж, с гръм и трясък, се намира връзка между славянската писменост, българските владетели и "собствения си език"? Това вероятно ще могат да го разберат само тези, които не мислят и не разсъждават. Мъгла! По-точно великобългарска, тюркска, дива, националистическа мъгла.

По-нататък. "При положение, че Византийската империя трябва да се справя с третия кръстоносен поход, възродената българска държава скоро завладява областта между Стара планина и Дунав." Ха сега, де! Та нали тази област се наричаше Мизия и точно това беше България. Иди, че разбери! "... българският цар вече владее огромна империя, разпростряна от Адриатическо до Черно море и от Егея до Днепър." (Това ли е "областта между Стара планина и Дунав"? - б. а.)

Прегледах библиографията в края на книгата. Авторът е използвал източници предимно от втората половина на ХХ век, останалите са от по-ранни години пак на ХХ век. Как ли англичанинът е видял "огромната българска" империя? "Може би" са му подшушнали нещо неговите български приятели, с които се е чувствал "като у дома"? А какво да кажем ние, македонците, за безспорно документираната Македонска империя? И да поискаме ли да я възродим?

Когато Крамптън говори за Паисий Хилендарски (който доскоро бе роден в Самоков), пояснява: "Известни са около 60 преписа на Паисиевата история, направени преди отпечатването й в Будапеща през 1845 г." Да хвърлим един поглед встрани. Доскоро официалната версия беше, че оригиналът на Паисий е изгубен. Изчезнали са и първите преписи. Известни са и се съхраняват по-късни преписи, като те са вече много. Това се разбира и от горните редове. А напоследък без никакви уговорки български националисти затвърждават внушението, че в някой си манастир се пази оригиналът на Паисиевата история. Но ето че, макар и невинно, Крамптън ги опровергава. Става дума за истината, не за нещо друго. Но националист и истина са две несъвместими неща. Това личи винаги. Още повече, когато и чужденци коментират важен документ, без да са имали възможност (или без да са търсили тази възможност?) да се запознаят с "оригинала".

На няколко места в книгата си английският автор пише за национално възраждане, национална цел, национална армия, национална държава. Докато другите термини са ми повече или по-малко ясни, то "национална държава" ми звучи или като... глупост, или като фашистка измишльотина, ако под "национална" се разбира "етническа". Питал съм и историк с научно звание с молба да ми обясни като какво е това "национална държава", но съм получил в отговор само... учудено повдигане на раменете. А този термин все по-често и по-често се чува напоследък, произнесен и от български националисти. Затова си мисля, че зад него се крие нещо подличко, мръсничко. Но нали на Крамптън консултанти са били български "специалисти"?

Идва и 1878 г. "След обсадата на Плевен и епическата битка за Шипченския проход... русите... помитат османската армия назад чак до подстъпите към Цариград. Там те диктуват Санстефанския мирен договор, който създава обширна България, разпростряна от Дунав до Егейския бряг и от долините на Вардар и Морава до Черно море... Берлинският договор ограничава същинска България в областта между Дунав и Стара планина (та нали тя си беше там, когато падна под турско робство - б. а.)... а Македония ще бъде върната на султана... (Защо пък върната, кога е била вземана? - б. а.)Разкъсването на Санстефанска България предизвиква дълбоко недоволство... но новата българска държава е вече факт." (Как така нова, откъде тогава се събират 1 300 години!? - б. а.)

Има много факти, които потвърждават, че войната с Турция през 1877/1878 г. има две лица: ако обикновените руски хора воюват с ясната мисъл, че освобождават един близък славянски народ от робство, то руските управляващи воюват, за да наложат и утвърдят руското влияние на Балканите в името на имперските си цели. И точно в името на тези цели, "те диктуват Санстефанския мирен договор". А да се говори за разкъсване на една несъществуваща държава, е непонятно: каква е била тази държава - монархия или република; имала ли е висши ръководни управленски органи - народно събрание, министерски съвет, цар или президент; имала ли е армия, полиция, съд, конституция? Та нали Македония тогава е останала в границите на Турската империя, въобще не е освобождавана и само в болезнените си миражи някои са я видели в т. нар. "санстефанска" България! А и договорът от Сан Стефано е предварителен!

Но оттук започват самомъченията на поколения български националисти, които лягат и стават с мисълта за Македония, по-точно с манията за велика България, а без Македония поне част от тази мания не може да се задоволи. Оттогава, та до днес. А това е носило само огромни страдания на Македония и македонците.

"Веднага след края на войната управлението на България и Румелия е поверено на временна руска администрация, чието най-дълготрайно решение е да приеме София за столица на княжеството. Градът, или селището, каквото е той през 1878 г., предлага лесна връзка с Македония... В Кресненската и Разложката област на Македония се прави отчаян опит за съпротива срещу договора (Берлинския - б. р.). ... Православието е обявено за официална религия... синодът ще установи седалището си в София, екзархията ще остане в Цариград, откъдето ще може по-лесно да подпомага българската културна кауза в Македония."

А дали българската кауза в Македония е само културна? А обявяването на една религия за официална, когато църквата е отделно от държавата, не представлява ли акт на насилие над изповядващите други религии?

Да продължим. "Което е по-важно, към края на 1884 и през 1885 г. се проявяват признаци на силно сцепление между многобройните македонски бежанци, чиито интриги и ексцеси скоро ще се превърнат в една от най-характерните и най-непривлекателни черти на българския политически живот. През 1885 г. в Македония се прехвърлят две чети... Макар че скоро са разпръснати от османски войски, те създават големи тревоги на Каравелов, защото той знае, че всяка дестабилизация на Балканите би била твърде нежелана за русите, които по това време са заети с централна Азия. Каравелов, както и либералите, от чиито среди е излязъл, вярва, че България трябва да следва външна политика, отговаряща на желанията на Русия, и за да предотврати всякакво по-нататъшно неудобство, той отстранява редица от известните македонски дейци от пограничните райони... Докато Каравелов се разправя с македонците в България, в Източна Румелия бързо се разраства националистическата агитация."

(Продължава в следващия брой)