ИНАТЛИВА НЕПРИЯЗЪН СРЕЩУ МАКЕДОНИЯ

Квазимисловност!

ИНАТЛИВА НЕПРИЯЗЪН СРЕЩУ МАКЕДОНИЯ

ИЛИЯ ДЕЛИЛАКИЕВ

В НАВЕЧЕРИЕТО на националния празник на Република Македония - Илинден, директорът на антимакедонската дезинформационна агенция “Фокус” направи поредния си фокус, за да влоши отношенията между България и Македония. Написа собственото си мнение за политиката на България спрямо Македония, което освен с традиционната озлобеност и мастита неграмотност се отличаваше и със сериозни нарушения в логиката и ред други притеснителни за Узунов неща.

В сериозна страна това мнение едва ли би могло да получи някаква особена гласност и да послужи за нещо повече освен за влизането в архива на кръчмарската вицотека, но тъй като ние сме си ние и живеем тук, то бе популяризирано първо от неговата си агенция, а след това и от цялата жълта политическа преса (т. е. от почти цялата политическа преса в България). Не бих обърнал внимание на поредната поредица от изцепки на известния с абсурдните си твърдения автор, ако не беше именно тази гласност и извънредната наглост на съдържанието.

В началото на статията си Узунов заявява: “След месец най-младата ни югозападна съседка, Бившата югославска република Македония, ще навърши своята петнадесета годишнина. Време напълно достатъчно навсякъде по света, за една държава, ако има своите исторически традиции, ценности и национална доктрина, да накара не само съседите си, но и останалата част от международното съобщество да я уважава, цени и да се съобразява с нея.” И резюмира: “Не така стоят нещата с Македония.”

За отбелязване е на първо място употребата на обидното за Македония и македонците име “Бившата югославска република Македония” вместо нейното истинско, официално име, употребявано от повечето страни в света, в това число и от България. И така този гражданин на бившата турска провинция Румелия съвсем очевидно желае да уязви македонците и съвсем явно се солидаризира с гръцкия национализъм, явление, отдавна забелязано при нациопати от типа Божидар Димитров. Тази основна антимакедонска тенденция минава като червена линия през цялото “творение” на Узунов.

Но да се върнем към думите на Узунов. Значи Македония е имала достатъчно време, за да накара да я уважават, но не е успяла, а причината е липсата на историческа традиция и утвърдени ценности. Тази е основната ос в материала, като нито едно от твърденията не е вярно.

Имала ли е Македония достатъчно време? 15 години са твърде малък срок, за да се изгради една независима държава. Нека се подсетим на какво дередже е България след 128 години и какъв недостиг на държавно съзнание демонстрира нейният елит. Ако видим в какво положение са се намирали балканските държави на 15-та година от тяхната независимост, ще разберем, че Македония се справя повече от добре.

Успяла ли е Македония да накара да я уважават съседите й и международната общност? Отговорът е несъмнено да. Има ли нужда да даваме други примери, когато тя е международно призната и се радва на нескритата поддръжка на САЩ? А дори и съседите й, които нейното съществуване доста тревожи, бяха принудени да я признаят и да уважават границите и суверенитета й.

Липсва ли в Македония историческа традиция и ценности? Разбира се, че не. Такива неща като толерантност и етническа равнопоставеност представляват базова ценност за Македония (за разлика от България, където толерантността е само дума, и то разбирана напълно погрешно). За историческите традиции да не говорим, тъй като македонската държава е плод на почти стогодишна непрекъсната революционна и културна борба и съществува на земя с хилядолетна цивилизаторска традиция. И тук паметниците не са само византийски и български (както неосведомено твърди Узунов), но също така са и македонски, сръбски и много други, като българските са съвсем скромна част от тях (а да не забравяме, че Византия беше империя на православните, а не някаква чужда за населението на Македония държава). При това като част от македонската традиция е наследен споменът за насилието, макиавелизма и подкупите, правени от българската държава и разни националисти в Македония. Но нека забравим лошото, което хора като Узунов с думи и действия постоянно се мъчат да ни напомнят.

При всичките тези глуповати твърдения Узунов прави крайно нелепо сравнение с Израел. Тази държава, видите ли, за 15 години успяла да накара да бъде уважавана от съседите си. Странно твърдение при условие, че до ден-днешен съседите на Израел продължават да оспорват в една или друга форма правото й на съществуване и нейните граници (да не говорим пък какъв е мирът в назования регион). Но за Узунов линията на разсъждение е едноизмерна: имаш национална идентичност и история - имаш успешна държава (икономика, култура...) и обратното. Мисъл, достойна за удивление. При това сравнение се прави между Македония и Израел, но не и с България. Ако приложим логиката на Узунов, би трябвало да достигнем до заключение, че България няма нито история, нито култура, нито идентичност, тъй като държавата, в която живеем през последните 16 години, е всичко друго, но не и положителен пример в областта на икономиката, културата, политиката... Но като вземем за база фактите (и защо не конкретно положението в България), а не болните фантазии на Узунов, ще видим, че наличието на традиции, национална идентичност и ценности не са достатъчни, за да направите успешна държава.

Ако сравним България с Македония, позицията, от която тя тръгна преди 16 години, и проблемите, които й се наложи да решава, то всички български граждани ще трябва да се изчервим като репички. И ако положението на Р Македония след 15 години държавност означава липса на национална идентичност и право на съществуване, то какво ли трябва да означава дереджето, в което се намира нашата държава след 128 години държавен живот? И да се подсетим къде бе България след 15 години държавност - през 1893 г. Тя бе едно васално на Турция княжество, жестоко скарано с повечето от съседите си, във времето така добре охарактеризирано от Алеко с неговия бай Ганьо. Но, разбира се, на Узунов не му и хрумва да направи сравнение между България и Македония. Вместо това той сравнява Македония с Израел - нация, десетки пъти по-многобройна, с несравнимо по-богата и влиятелна диаспора и с така да се каже неотразимо лоби. При това като нация е от никого неотричана. И какво ще кажем, ако сравним това, което направи Израел за малко над половин век, с това, което направи България за 128 години? Пак ще трябва да се червим и да зяпаме нямо земята. А логично би било Узунов да направи това, та нали според запалените националисти тук България по древност и значимост не отстъпва на Израел? Но той не го прави!

Друга основна линия на разсъждение в текста на Узунов е твърдението, че България жертвала своите национални интереси, за да помага на Македония, само защото сме си били свои, ама лошата Македония отговаряла с неблагодарност. Но ако си бяхме свои, щеше ли да бъде възможно помощта на едната държава за другата да представлява жертване на националните й интереси? Очевидно не става дума за свои и гневът на Узунов е именно за това.

Обвинението в неблагодарност вече стана традиционно. Толкова ли е трудно да се разбере, че македонците не са някакви примитивни аборигени, които са готови да се продадат за дрънкулки и мъниста?! Подаръкът има стойност тогава, когато е наистина такъв, а даването на дребни суми и вещи с пропагандна, да не кажем с друга цел не може да предизвика някаква дълбока благодарност. Както е посочено в Евангелието, чрез самата публичност на дарението дарителят вече е получил своята награда и е изчерпал правото си да очаква нещо повече (разбира се, това е моралът на християните, а не на езичниците). Когато дребни, уж безкористни, подаръци се натякват до безкрайност - те предизвикват възмущение и отвращение.

А материалната помощ, дадена до днес от България на Македония, е дреболия. Ако съберем и танковете, и гаубиците, и останалите “подаръци”, те трудно ще достигнат 5 000 000 евро. (Ако трябва да бъдем точни, подареното оръжие бе от престарелия резерв, който България, по нареждане на НАТО трябваше да унищожи и нямаше право да продава. Всъщност Македония направи услуга на България, като на свои разноски унищожи част от танковете й. Но нека, на харизана кранта ченето не се гледа). Посочената сума, голяма за отделен човек и добра за населено място - е капка в морето за една държава. Безвъзмездната (при това наистина безвъзмездна) и никога ненатяквана помощ на други държави е многократно по-голяма. Например едногодишната помощ, давана от Холандия, далеч надхвърля всичко дадено и направено от България през последните 15 години. Един съвсем пресен пример имаме от 31 юли т. г., когато Турция подари на македонската армия 26 нови тактически транспортни единици на стойност от 2 000 000 долара. Но никой не е ни чул, ни видял холандците и турците да показват подобна арогантност и да изискват някаква благодарност.

В действителност много малко са държавите, които са подарили на Македония по-малко от България, но всички те заедно нямат и половината от претенциите, които последната предявява. При това с невероятно дебелоочие като една от основните услуги се посочва това, че България не въведе ембарго спрямо Македония, когато Гърция, въпреки че бе осъдена от международната общност, направи това. Това, че някой не е направил враждебен акт, не е услуга. Това, че през България минавали тировете за Македония (та само за Македония и само македонските ли са минавали?!), също така не е услуга, а нормално състояние между държави, които не са във война. Още повече, че от тази “услуга” България спечели извънредно много, защото за всичко това Македония си плащаше, и то дебело. Ще се намери ли търговец да вменява като услуга това, че е продавал от стоката си някому? Очевидно, че и такъв се намери в лицето на Узунов. Но, изглежда, тези пари са свършили, та затова в България вече са ги забравили, като им е останал само споменът, че са правели някакви (псевдо)услуги.

Но не само за последните 15 години, но и за по-стари “услуги” си спомня Узунов. През 1941-1944 г. “повече от 30 на сто от брутния национален продукт е бил реализиран в новоприсъединените земи, сред които основната част е Македония - пътища, жп линии, училища и др.”. Ах, каква услуга! Пътища и жп линии - за да свържат новоокупираните територии с окупатора, и училища - за да асимилират македонците и да ги превърнат в лоялни българи и безропотни данъкоплатци. Е, на това му се вика братска помощ. 30 % инвестиции (като имаме предвид, че тук влизат и доходите, получавани от окупирана Македония!) изключително в полза на окупатора. И тези неблагодарни македонци да вземат въстание да вдигат, партизанска борба да водят, българските войски да изгонят...

Същото е и положението с дипломатическата помощ. При толкова скромното място на нашата държава на международната политическа сцена, каквато и да е помощ от нейна страна не може да бъде нещо повече от символичен жест (обратно на смешното твърдение на Узунов за “изключителния принос на България за нейното (на Македония - б. р.) утвърждаване”). Само признаването, което извършиха САЩ на Македония под конституционното й име, струва стократно повече от всичката истинска и въображаема помощ, оказана от България. Но някой да е чул американците да натякват за това! Узунов и нему подобните очевидно не са наясно с твърде много неща, а сред тях е и това, че помощта, която държавите си оказват, е само акт на добра воля, целящ сближаване, а не подкуп, за да се откаже приемащият го от своята идентичност или независимост. Забравят, че никой не е искал тези български подаръци и помощ. И именно затова не само малките дарения и услуги, но и тяхното приемане (защото, да не си кривим душата, Македония въобще нямаше нито реална нужда, нито особена полза от тях) представляват акт на добра воля. България с основание може да очаква връщане на услугите, но в същия вид и размер, а не да се отказва Македония от правата на македонците в България или от собствената си идентичност.

И нещо друго трябва да изясним на Узунов и подобните заблудени съграждани. Правата на македонското малцинство в България не е нещо, което зависи от намеренията и политиката на Македония. Дали тя ще настоява, или ще се отказва, дали самата ще дава, или не дава права някому, няма реално отношение по въпроса, тъй като това са права, които България е длъжна да даде на своите граждани според своето и според международното право. Не Македония, а македонците в България и институциите на Европейския съюз настояват за тях. Дори и да я нямаше Македония като държава, тези права пак трябваше да бъдат дадени. Каквото и да прави и не прави Македония - това не освобождава България от нейните задължения. Нищо не може да извини страната за нарушаването на човешките права: нито климат, нито икономически проблеми, нито положението в други страни (както гладуването на хората в Сомалия не може да бъде извинение и оправдание на властниците за гладуването на народа в България), нито политиката на други държави.

Всичката тази политика на дребни, но на едро рекламирани услуги със задни помисли и натрапвано покровителство Узунов нарича “самарянска политика”. И препоръчва да се престане с нея. Е, това е и единственото що-годе умно нещо в неговата статия. Крайно време е България да спре да се държи така, сякаш Македония е някаква нейна сянка, а тя пък й е настойник.

И друг мисловен бисер: българската поддръжка трябвало да се заслужи. Че кой ли пък има нужда от нея!? Тя досега е била приемана (по-точно е да кажем, че не е била отхвърляна) именно защото е безвъзмездна и за да се направи кефът на София, а не защото някому за нещо е притрябвала.

Инатлива неприязън спрямо македонската държава и недостиг на култура се забелязва в твърдения на Узунов като: “Македонската държава възникна по случайност с разпадането на Югославия”; “ниската образованост”; “психологическа обремененост”; “македонският външен министър Денко Малевски се търкаляше на воден дюшек в нюйоркски хотел със секретарката си” и много други.

Националистът Узунов не е могъл да разбере смисъла на референдума за независимост от 1991 г., нито значението на поставения тогава пред гражданите въпрос и затова, като всеки незнаещ многознайко, се подиграва. За негово сведение ще обясня този въпрос на български (тъй като езикът е твърде “еднакъв”, за да могат екземпляри като Узунов да го разберат). Смисълът беше дали гражданите подкрепят независимостта на Македония с възможност за нейно бъдещо участие в една югославска конфедерация, или да си останат в юго-славската федерация. На всеки би трябвало да е известна огромната разлика между федерация и конфедерация, тъй като в последната държавите запазват своята самостоятелност. Така че изборът беше между независимост и оставане във федерацията. Македонците избраха независимостта. По онова време течаха преговори за трансформиране на Югославия в конфедерация. Ако това беше постигнато, републиките, освен получаване на своята независимост, щяха да избягнат и ужасната война. Ето в това бе смисълът на референдума и на поставения въпрос.

Очевидно е и голямото злорадство на Узунов по повод “албанския проблем” и “нерешимите етнически проблеми” в Македония. Характерни са и отказът му да повярва, че Македония ще може да ги реши, и нежеланието му да приеме факта, че обратно на неговите схващания и очаквания Р Македония продължава да съществува и навършва своята 15-годишнина като независима държава. Не разбира, горкият, че с влизането ни в Европа

и нас ни очаква регионализация, че тепърва ще се дават права на малцинствата, че с неизбежното влизане на Турция в ЕС немалка територия ще бъде изгубена за България. Да не говорим, колко странно е да злорадстваш, че на съседа ти се случва онова, което те очаква самия теб (нали толкова демографи пищят, че българите до средата на века ще бъдат малцинство в България).

Човечецът е дотолкова заблуден, че според него конфликтът през 2001 г. бил породен от сблъсъка на албанския национализъм с “липсата на определена национална физиономия на останалата част от славянското население”, което освен невярно (националната физиономия на македонците е напълно изградена), е и противно на всяка логика. Нима ако албанският национализъм се сблъска с друг такъв, конфликт няма да има?!

Дори за великобългарски националист наглостта на Узунов отива твърде далеч, когато твърди, че Македония създавала проблеми със съседите си (вместо обратното), че се занимавала с кражби на история и всичко това било обусловено от криза на идентичността (криза съществуваща между другото само в главата на Узунов). Значи това, че България отрича съществуването на македонската нация (език, култура и т. н.), е проблем, създаван от Македония?! Или Македония е виновна, че Гърция се опитва да й забрани да употребява собственото си име, че Сръбската патриаршия отказва да признае независимостта на МПЦ? Все Македония трябва да е крива, че нито България, нито Гърция признават македонските малцинства, нито зачитат правата им. И сигурно трябва да е крива, че въобще я има? Ето това е непростимата й вина в очите на нациопати като Узунов. Дотам достига в безсрамието си този експонат, че говори “за завоевателските претенции за Македония от Самоков, край София до Пинд и от Драч на Адриатика до крайните къщи на Кавала.” И това се отнася за държава, която не е водила завоевателни войни, нито е изказвала каквито и да е териториални претенции (напротив - официално се е отказала от такива), а се прави от гражданин на страна, която не крие своите претенции спрямо Македония и всичките си съседи (да се подсетим, че тя уж граничеше сама със себе си, според един от държавните й глави) и чиято завоевателна политика (и серията завоевателни войни) е в основата на повечето нещастия на Балканите през миналия век.

И, разбира се, може ли болен от ултранационализъм индивид да подмине “кражбите на история”? По системата крадецът вика дръжте крадеца, Узунов обвинява Македония че краде онова, което България си е присвоила по-рано. Дори и на св. Климент и на св. Наум посяга, макар те да не са били българи, а славяни (или ромеи от неизвестен произход) - мисионери и просветители на местното славяноезично население в Македония.

И също така е невъзможно да подмине македонската дейност в България. Колко само боде очите тя на безочливите националисти марка “Узунов”! Опитва се той (без грам срам) да препоръча да не се спазват правата на македонците, тъй като от това нямало да зависи отношението на Европа към България (гладна кокошка просо сънува), да не се взимат насериозно присъдите в Страсбург (тъй като били за малко пари), без да съобрази, че неизпълнението им ще струва на страната твърде скъпо (не само в пари). И никой не се намери да реагира на този призив да се нарушават правата на гражданите и законите на страната. Вместо всеобщо осъждане - общо популяризиране. О времена, о държава!

И към самия край потомъкът (според собствените му убеждения) на номадски народ има безочието да заяви, че на България никой не й помагал даром (о, къса памет на неблагодарник, ами дарената от Русия свобода на България къде се дяна?). “Сигурно, защото не сме преки потомци на Александър Македонски и не се препитаваме като номади с кражба на чужди реликви.” Нито Александър Македонски, нито македонците някога са били номади, нито пък са се препитавали по странния начин, описан от Узунов. Въпросът с кражбите на чужди реликви би трябвало да отнесе към събезсмисленика си Б. Димитров, който твърде добре знае колко реликви от Македония са били организирано заграбени и откарани в София от българската армия “освободителка”.

И още едно нелепо твърдение за накрая: “Мигар, ако Кюстендил и Благоевград се напънат и спретнат една държава ... ще могат да разчитат на някаква държавна традиция, кадри и подготовка?” Ех, господинчо! Не само сравнението е глупаво (тъй като тези територии не представляват нещо обособено и са етнически разнородни), но и неподходящо за тезата ти. Защото само Благоевград днес има далеч по-многобройна и качествена интелигенция от онази, която някога създаде от нищото съвременна България.