ВАСИЛ ДИАМАНДИЕВ. Просветен работник, публицист и революционер. Роден в Охрид през 1839 г. Основно образование получава в родния си град. Учителствува в Охридско (1855-1857). Продължава обучението си в Русия. В Московския и в Киевския университет следва физика и математика. Връща се в Македония и учителствува в Кукуш, Велес и Охрид. Изпада в немилост пред охридския владика и чрез интриги пред турските власти бива затворен. След излизането от затвора отново отива в Русия. Работи като учител в Бесарабия, като същевременно редактира и някои вестници. Основава комитет за подпомагане на балканските народи против отоманското робство. След Берлинския конгрес (1878) изпраща петиция до великите сили за решаване на македонския въпрос. Когато през 1880 г. на Грамен Текеш, Островско, Егейска Македония, се провело македонско национално събрание и се формирало Привременно правителство на Македония (Единство), в Русе (България) формира Македонската лига, съставена главно от македонци, участвали в руско-турската война (1877-1878). Лигата е едно от първите сдружения на македонци в България. Нейн председател по времето, когато Лигата изпраща Мемоар до великите сили и Манифест до македонския народ с искания за автономия на Македония със седалище в Солун и възобновяване на Охридската архиепископия  със седалище в Солун. От 1882 до 1884 г. в София ръководи Македонското благотворително дружество, а след това работи в дружество "Македонски глас". През 1886 г. член на Македонския таен комитет. Организира изпращане на комитски чети от България в Македония. Своя бурен революционен, обществен и културно-просветен живот го завършва през 1912 година.

       ТЕОДОСИЙ ГОЛОГАНОВ. Митрополит, деец за възобновяване на Охридската архиепископия. Роден в с. Трлис, Серско, през 1846 г. Васил (светско име) Гологанов  първата писменост я придобил край татко си поп Илия, а после бил изпратен в манастира "Св. Йоан Предтеча" край Серес. В Скопската епархия бил назначен от Екзархията през 1884 г. Одобрението на Високата порта да замине за Скопие новоназначеният митрополит го чакал цели пет години. Накрая, на 15 март 1890 година го получил и след една неделя бил вече в Скопие. При чистенето на кадрите на Екзархията из църковноучилищните общини и попълването на освободените места с македонци, вече в началото на есента на 1891 г. Теодосий заменил църковните свидетелства, които в себе си съдържали името Българска екзархия, с нови свидетелства и нови документи на македонски език. В началото на октомври за първи път явно започнал да критикува Екзархията поради посягане на самостойността на общините и поради нейната великобългарска политика, предлагайки отхвърляне на чуждите църкви - цариградската и софийската. Знаейки, че нито Патриаршията, нито Екзархията няма да се съгласят с възобновяването на Охрид като архиепископски център и център на отделна църква, митрополит Теодосий се опитал да се договори с папския нунций в Цариград за покровителство на Римокатолическата църква над евентуално обновената Охридска архиепископия, поставяйки при това шест условия. От тях най-характерни били онези, с които се искало новата църква да обхване "границите на Македонската провинция" и да се забрани бъркането на католическите мисионери във вътрешните работи на църквата. В писмото до архимандрит Дионисий в София, иначе негов съмишленик и македонец от Струмичко, от 22 юни 1891 г. митрополит Теодосий между другото пише: "Ние,  македонците, не срещаме толкова трудности от турците, колкото от гърците, българите и сърбите, които като орли на мърша се пускат на тази  наша многострадална земя и искат да я разкъсат!" На 4 декември през същата тази 1891 г. Теодосий написал писмо на папа Лъв ХIII, в което го молил от свое име и от името на цялото православно паство в Македония Светия отец  "да ни приеме под крилото на Римокатолическата църква след като възобновиме стародревната Охридска архиепископия, незаконно премахната от султан Мустафа III през 1767 г." Насила отведен в Цариград, където от страна на Екзархията бил обвинен (януари 1892) между другото и за "създаване на несъществуваща в историята народност". През март 1892 г. му била отнета титлата "Скопски митрополит". Изпратен принудително в един софийски манастир, където починал през 1926 г.

       АРИСТАРХ. Македонец от Солун. Живял през I век от нашата ера. Следовник и близък съработник на апостол Павел. Пръв епископ на Солунската християнска община и придружител на апостол Павел по време на неговото посещение на Ефес. Заедно са затворени в Рим, където Аристарх  след дълги мъчения починал.