КОЙ Е КАНОНИЗИРАНИЯТ ЦАР ПЕТЪР?

КОЙ Е КАНОНИЗИРАНИЯТ ЦАР ПЕТЪР?

САРИСА ПАРАОС

В МАКЕДОНСКАТА средновековна книжнина се намират две служби, посветени на канонизирания "Петър цар български". Най-ранният препис на едната служба е открит в синаксара на едно евангелие от 1305 г., писано в построения през 919 г. от трима братя охридчани - Мойсей, Арон и Селина, манастир "Св. Георги Зограф" на мястото на съществували преди това няколко македонски скита.

Годината на построяване показва, че тогава на Атон не е имало българи, за да имат основание днес българите да го наричат български.

Втората служба е открита в миней, писан от монах Станислав в Лесновския манастир, след като сръбският крал Стефан Урош в 1330 г. "убил силния български цар Михаил /Шишман/ край Кюстендил".

Освен двете служби, Йордан Иванов в началото на ХХ в. открил в Рилския манастир цяла група от "религиозно-нравствени поучения" в преписи от ХIV в. Своите поучения съставителят е подписвал като: "Петър инок", "Петър цар", "Петър някой", "Петър черноризец" и "Петър недостоен".

От ХI в. имаме един "Апокрифен летопис", известен по препис от ХVII в.

От ХVI в. имаме известието на първия наш печатар Яков Крайков, който през 1572 г. във Венеция печата "Различни потреби", където се е представил "от пределите македонски от мястото, наричано София". Яков Крайков съобщава, че "Този извод открих, аз, Яков, в книгите на Петра царя български, на когото столица беше велики Преслав и умря във велики Рим".

Обединяващият белег на всички тези известия е, че всички са писани в Македония и нито един в България. Този факт явно означава нещо, но какво, ще разберем по-нататък.

Тъй като в службата на цар Петър, писана в Лесновския манастир след убийството на българския цар Михаил Шишман, се среща добавка, липсваща в службата от 1305 г., а именно, че "цар Петър уякчил вярата в неговия град Преслав," налага се да предадем изцяло първата служба, т. е. тази от 1305 г.

Преди това обаче се налага едно пояснение - в ръкописа имало поизтрити букви, които затруднявали четенето им. Ние ще предадем тези думи така, както ги е публикувал Й. Иванов в Български Старини от Македония.

"Месец генар 30-ти ден.

Пренасяне мощите на свети Климент архиепископ Римски и памет святого отца нашего Петра инока, бившаго царя български".

"Петру.

Както и пре...мъ от... въ застъпник от видимите и невидими врагове преблажени Петре моли Бога за нас...

Людете твои останали тук приглеждай ш...е пр...емъ мислен но идваме при твой гроб, Петре царю пречестни, дай ни прояснение на ума, за да те възхвалим.

Както преди обичаше света докато бе жив, така и днес моли се на бога за нас и цялата земя да умири.

Слез Петре отче пресвети и виж големите беди що са ни налегнали и с твойте молитви, омразните врагове разгони.

Оскуделите грешни уста не намират силните думи, за да възхвалим твоята доброта Петре царю, затова молим ти се дари ни мъдро и мощно слово.

Първият род процъвтява както пророка предрече - слава и богатство в дома и правда навеки за теб се сбъдна, Петре царю.

Двойно царство имаш по вяра блажени Петре - и тук и там царуващ славейки бога.

Известяваме те владико, като по-малък брат на Давид и теб помаза тази земя от напасти да закриляш.

Върховният ти съименнит (св. Петър) своята църква на твърда скала изгради и други вери забрани.

Преподобни, служба винаги ти служим в манастира. Радваме се с теб Петре царю преблажени отче, тук и там молитвите ни приеми.

Радвайки се с теб Петре царю, преблажени отче, в манастира винаги ти служим служба, бъди ни отгоре учител.

Както преди беше благ с нас като със свои деца и сега приеми молитвите ни, защити ни от всяка напаст.

Как по-хубаво да възхвалим честната ти глава Петре царю свети, молим те слабия ум ни просветли, та като тебе да виждаме без предел и по всяко време молитви да отправяме.

Днес паметта ти честваме отче, приеми молитвите ни, от владиката (бога), измоли живот дълъг да ни дари и от всички злини да ни спаси за вечен живот на небето.

Свети отче, не ни оставяй, молитвите ни приеми отче Петре."

Читателят навярно е забелязал, че в най-ранната служба на цар Петър няма абсолютно никакви биографични данни. Това също не е случайно. Нали в службите на Кирил и Методий, на Иван Рилски и Параскева Епиватска се дават макар и оскъдни сведения за мястото на рождението им, за региона на действие и т. н.

И ето в службата от 1330 г. намираме следната добавка: "Сберете се вси християни, Петра монаха да възхвалим, бивши цар български. Радвай се твърда каменна вяра Христова. Радвай се Петре за укрепналата църква в твоя град Преслав..."

В "Апокрифен летопис", познат от препис, направен твърде късно - от ХVII в., намираме следните биографични данни за цар Петър. "Царува на българската земя 12 години, без да има грях, ни жена и благословено бе неговото царство". И още: "Тогава дойдоха по море някакви насилници като исполини и погубиха българската земя и Петър, цар български, мъж праведен, остави царството, избяга на запад в Рим и там завърши своя живот."

На базата на всички тези сведения пръв руският изследовател А. И. Соболевски лансира версия, че този цар ще да е бил българският цар Петър I. Тази версия бе охотно възприета от българските историци и в книжнината се наложи тъкмо това мнение. Възможно ли е обаче те наистина да отразяват съдбата и живота на българския цар?

1. Канонизираният "Петър цар" първо е бил цар, а след това монах, и то доста време.

2. Петър е наречен мъченик, което означава, че преди да стане монах, е претърпял някакво физическо насилие над себе си.

3. Като монах Петър цар е писал книги, и то с религиозно-нравствено съдържание.

4. Че когато дошли по море "някои насилници като исполини", които погубили българската земя, цар Петър оставил царството и избягал на запад в Рим, където и умрял.

5. Че канонизираният цар не бил женен и нямал деца.

Тези подробности от живота на "Петър цар български" обаче изцяло противоречат на историческите сведения за Петър I.

Най-напред да си спомним, че след 972 г. на север от Хемус няма българи и България, а мизи и Мизия. От тази година нататък под България и българи се разбирало единствено Северна Македония, т. е. царството на Давид - Самуил.

На второ място идват известията на византийските писатели - съвременници на цар Петър I. Например Лъв Дякон разказва, че още след първото нахлуване на руския княз Светослав в България "вождът на мизите Петър, боголюбив и достопочтен мъж, опечален от неочакваното бягство (на неговите войски), получил апоплектичен удар и като поживял още малко време след това, напуснал този свят". (ГИБИ, т. V, с. 248 - 249).

По същия въпрос в известната "Манасиева хроника" се разказва: "При този цар (Роман Лакапин) умря българският цар Петър, а синовете му Борис и Роман, които били заложници в Цариград, бяха пуснати да се върнат в своята страна."

Значи летописците, съвременници на цар Петър I, категорично потвърждават, че той починал в Преслав, и следователно не е могъл да бяга никъде. И как може да си представи човек, че 70-годишен старец, на колкото е бил в 968 г. Петър, получил инсулт, може да се качи на кон или каруца и да бяга чак до Рим, там да живее доста време и да пише книги!?

Затова още В. Златарски във връзка с въпросното бягство писа: "... бягството на Петър на Запад и неговата смърт в Рим са толкова верни, колко е вярно, че Петър бил съвременник на Константин Велики", който живял през IV в., т. е. шест века по-рано. (В. Златарски, История..., т. I, ч.2, с. 562). Освен това как е могъл Петър I да се надява на защита от Рим, когато тъкмо той изгони от България латинското духовенство, доведено през 914 г. от баща му?

Трето. Заедно с унищожаването на българската държава в 972 г. Йоан Цимисхий унищожи и българската автокефална патриаршия. Тогава коя църква е канонизирала българския цар - да не би византийската или римската, която той бе силно засегнал?

Четвърто. Българският цар не е бил мъченик, защото над него не е оказвано никакво насилие - нито верско, нито физическо. На какво основание го нарекла "мъченик"?

Пето. В 1202 г. българският цар започва интензивна преписка с папа Инокентий III, за да получи корона и патриаршески жезъл. Никъде обаче в писмата на двамата няма и намек цар Петър да е бягал в Рим и канонизиран от Римската църква. Ако да имаше нещо вярно в това известие с бягството, Калоян не би пропуснал да го изтъкне като заслуга българската църква отново да получи патриарх.

Освен това още Й. Иванов отбеляза, че "В познатите досега списъци на български светци цар Петровото име не личи".

Но щом историческите извори категорично опровергават версията за канонизирането на българския цар Петър I, тогава кой друг цар, наречен български, е имала предвид службата от 1305 г.?

Ние вече споменахме, че след 972 г. под България се разбирало единствено царството на Давид - Самуил. По този въпрос историята разполага с признанието на Михаил Аталиат, живял през ХI в. Като говори за въстанието на цар Петър Делян в 1040 г., Аталиат обяснява: "А славяните, на които било дадено названието "българи" като собствено име, тогава отхвърлили ярема на робството, вдигнали бунт и дръзко подгонили императора, който пребивавал в околностите на Солун."

Начело на това въстание застава извиканият от Унгария принц Петър Делян. Къде се е намирал преди това Петър Делян, ние имаме описанието на Скилица Кедрин - че дошъл откъм Белград в Ниш, там бил провъзгласен за цар и въстанието обявено.

По-интересно е обаче домашното известие. В "История во кратце", писана от монах Спиридон по времето на отец Паисий в "Зограф", се разказва: "Що бяха от българите, нямаше достоен човек за цар. Тогава им се яви св. Димитър Солунски... и рече им: Гаврилова син, що е заточен от Самуил у Влахия, доведете за цар." (БСМ, с. 638)

Известен е успехът на цар Петър Делян, докато не се явил провокаторът Алусиан, който извадил очите и отрязал носа на царя. Въстанието било потушено, цар Петър пленен и отведен в Цариград.

За мъченичеството на отведения в столицата пленник Михаил Псел разказва: "И блестящ той (императорът) потегля за столицата, като водеше много пленници и, разбира се, най-важните у тях и самия незаконно роден за тях началник с отрязан нос и извадени очи." (ГИБИ, т. VI, с. 256)

Плененият цар е бил млад - на около 40-42 години, и по тогавашната традиция всички наказани високопоставени лица са били въдворявани в манастирите. Това, естествено, направили и с цар Петър Делян, който по този начин станал монах за доста години. Но млад и високообразован принц и цар, кръстен в Македония, но израсъл в двореца на дядо си сред католическо обкръжение, той намирал утеха единствено в писане на книги с помощта на специална линирана дървена рамка.

Според "Апокрифен летопис", Петър напуснал царството, когато "насилници като исполини" дошли и "погубили българската земя". Тези данни също се отнасят за Македония, а не за България и руския княз Светослав. В потушаването на въстанието на цар Петър Делян участвували и норвежки наемници, начело с принц Харал Хардард. За тази му "заслуга" в норвежките средновековни саги е наречен "Bulgara brennir" - " Разрушител на България". (М. Дринов, съчинения, т. I , с. 570)

Има още няколко доказателства, че споменатите вече известия се отнасят за цар Петър Делян. Едно от тях е известието на Соболевски, че цар Петър починал в Цариград. Още Й. Иванов се учудвал, че Соболевски не спазил научното изискване да се посочва източникът, от който е взел своето съобщение. Но този "пропуск" явно е умишлен, защото се явявал в противоречие на собствената му версия, че българският цар избягал в Рим, пък гробът му се намирал в Цариград. (Вж А. И. Соболевский, Древная церковно-славянская литература и ея значение", 1902).

На второ място идват неговите "религиозно-нравствени слова", открити в ръкописите на Рилския манастир в Македония.

В светлината на всичко изложено трябва да се запитаме: коя църква (или манастир) е канонизирала цар Петър Делян и пише неговата служба?

Обективно погледнато, това може да е направила всяка църква или манастир в Македония заради националната кауза, в услуга на която се бе поставил, и за успеха на ръководеното от него въстание, което според византийските известия освободило почти цяла Македония, и ако не бил братовчедът провокатор Алусиан, то е щяло да се увенчае с успех. Но все пак по-вероятно е това да е направила църква или манастир, свързани по някакъв начин по-тясно с кратко царувалия Петър Делян. На първо място това е манастирът "Св. Георги" край Скопие, намирал се на Вергино бърдо. На този манастир царят дал своя грамота, с която потвърждавал всички имоти, които притежавал.

Като знаем това, става ни ясно и защо в службата му се казва, че монасите мислено отиват на гроба му в Цариград.

В службата има обаче още едно съобщение - че цар Петър оставил на манастира "добър устав", т. е. закон. Явно, тук се има предвид неговата грамота, дадена на манастира "Св. Георги".

При наличието на толкова много данни, можем да разберем защо в "Апокрифен летопис" се казва, че избягал в Рим. По всичко изглежда, още в началото ослепеният цар е въдворен в католическия манастир "Св. Сергий", който император Василий I Македонец през 868 г. връща на папата, за да освети славянските книги. Но е възможно и да се е преместил от християнски манастир в католическия с помощта или молба на тези монаси и дори да се предположи, че тленните му останки или костите му били отнесени в Рим.

Цар Петър Делян е починал приблизително на 60 - 70 г., т. е. около 1058-1060 г. - времето след неговото въстание в 1040 г.

Това пък ни обяснява защо в службата му не е било препоръчително да се припомнят каквито и да са подробности от неговия живот.