Бяхме се договорили да слушаме радио само от страните, през които минаваме. Така, отминавайки Белград към 19.00 тамошно време, можехме да чуем началото на емисията за ромите в Сърбия, излъчвана от националното радио. Тя продължи половин час. Неволно сравних с България. У нас няма такива програми по националното радио. А за десетте минути на турски език в слабо гледано време по националната телевизия още вдигат пушек и беснеят  националистите.

       

       С всеки изминал километър чувствахме, че навлизаме в един друг, по-нормален свят. България с безброя елементарни проблеми, натрошени пътища, мърсотия и намръщени нещастни лица постепенно се превръщаше в лош спомен. Все пак не можехме напълно да се освободим от товара на страната, в която живеем. В Германия полицията ни отклони за детайлна проверка. Търсеха наркотици. Причината за отклонението: българските регистрационни номера на колата. До нас вече "разглобяваха" български тир. Обяснихме кои сме и закъде сме тръгнали. Въпреки това дисциплинираните германци ни провериха внимателно и ни пуснаха. На тръгване видяхме друга полицейска кола, водеща друг български тир за проверка. Ех, "мила родино, ти си земен рай", славата ти се носи из цяла Европа, от край до край...

       Излишно е да описвам чистотата, подредеността, естетиката, които наблюдавахме в Германия от селския пейзаж до града, спокойствието и колегиалността, показвани от шофьорите по пътищата, уважението към пешеходците, любезността и културата, демонстрирани от всички. Друг свят!

       На 9 вечерта преспахме в брюкселския квартал "Вилвурд". На 10 рано сутринта родната държава не забрави да ни напомни за себе си. Обадиха се да кажат, че във фирмата на един от нашите делегати е извършен обир за 15 000 лева. Кой ни е виновен, като не сме мислили, преди да изберем къде да се родим?

       На 10 следобед пред Европейския парламент в Брюксел се събрахме с членовете на македонската делегация от България, защото бяхме допътували по различни пътища. Общо петима официални делегати: Стойко Стойков - официален ръководител на делегацията, Ботьо Вангелов, Иван Петров и Александър Спасов, както и една представителка на нежния пол. Тук се срещнахме с водача на делегацията на "Виножито" Павле Воскопулос. Следобедът мина в разучаване на огромния парламент (в който успяхме и на няколко пъти да се поизгубим), в регистрация на делегатите, присъствие на една пресконференция на EFA за медиите и уговаряне на подробностите за важния следващ ден. Вечерта - последни подготовки, фотокопиране на документа, който трябва да се раздаде на стотиците делегати от цяла Европа.

       На 11 май още рано сутринта сме пред парламента. Минаваме процедурите по проверка и влизаме в голямата зала на Европейския парламент, където ще се проведе Генералната асамблея на EFA. Местата в залата са подредени според партиите участници. Все още няма място с нашето име - нормално, ние още не сме членове. Сядаме до делегацията на "Виножито". Залата полека се пълни. Полукръгла е. Местата за сядане са разположени в дъга, разделена от проходи за минаване. Отпред се намира издигната трибуна за ръководството на EFA, а пред нея подиум за официални речи. Той обаче почти няма да бъде използван, тъй като пред всеки двама делегати има по един подвижен микрофон, така че повечето предпочитат да говорят от място. Стената  отпред е съставена от няколко етажа кабини с полутъмни стъкла за преводачи. Под всяка от тях е изписано името на езика, от който се превежда. Присъстват само езиците на страните, които са членове или са на път да станат такива. Виждаме на втория ред най-вдясно и кабинката с надпис "български". Празна е както повечето. Под нея е кабината с надпис "македонски език". Празна е. Македония все още няма своя постоянна кабина за превод. Всъщност това е шведската кабина, но табелата е променена специално за случая. Заслуга на "Виножито" е, разбираме подсигуряването на македонски превод. EFA не е в състояние да плати за превод на всеки един от езиците (над тридесет) на своите членове, затова с всичко се заемат нашите братя от Егея. Целта е: да могат македонските делегати да се обърнат и към представителите на малцинствата в Европа, и на народите без държава, и  към новинарите на своя македонски език. Трудно някой ще може да отрича съществуването на един език, който е звучал в залата на Европейския парламент и който официално е бил превеждан на останалите езици. Поне пред партиите участници. А и как ли ще реагират гръцките и българските шовинисти, отричащи и името, и езика ни?!

       Заседанието започва. Открито е от Нели Маес, която приветства делегатите на своя роден фламандски език. Те избират да слушат превод на един от осигурените десетина езика. Все още няма македонски превод. Нашият  преводач по хубавата стара балканска традиция закъснява. По програма неговото участие е наистина необходимо към 10.30 ч., когато представителят на македонците от България ще се обърне на македонски език към делегатите на EFA, но е желателно от 9.30. Неочакван обрат променя дневния ред. Точката с прием на нови членове е изтеглена и поставена на първо място. Едни след други говорят представителите на делегациите на партиите Моравяне, Енотна листа и Аланд Фрамтид, които са членове наблюдатели и кандидатстват за статут на пълноправни членове. Приемат ги с гласуване без никакви възражения и с ръкопляскания. Духът на солидарност сред обезправените народи и малцинства осезателно се чувства. Наближава нашият ред, а преводачката все още я няма. Напрежението расте.

       За щастие, предвиден е и резервен план за подобен случай. При отсъствие на преводач словото ще прочете на германски език Александър Спасов. Преводачката пристига буквално в последния момент. Въздишка на облекчение в нашата делегация. Нели Маес съобщава за нашето желание да станем членове наблюдатели и ни дава думата. Стойко Стойков започва да чете словото. Седнал е заедно с Павле Воскопулос на предните редове, предвидени за водачите на делегациите. Между тях и ръководството на EFA, седящо на трибуната, се намират само местата на Политическото бюро на EFA. Сега членовете на бюрото се извръщат да видят македонския делегат от България. Любопитството им е очевидно и разбираемо. Вече 7 години партията на македонците в България се стреми да стане член на EFA, но по различни причини това досега не се е осъществило. За пръв път миналата година на Генералната асамблея в Бретан присъстваше наш делегат - Стоян Георгиев. През останалото време контактите са се осъществявали писмено. Сега пред тях се намира цяла делегация от "несъществуващото малцинство" в България. За пръв път слушат македонски език (още едно от "несъществуващите" за някои неща), тъй като на предишните срещи македонските делегати са ползвали английски или френски. Може би това е първият път, когато македонският език звучи в залата на Европейския парламент въобще. Речта е кратка, само няколко минути. Такъв е регламентът.

       Благодарност до EFA и "Виножито" за подкрепата, кои сме ние и за какво се борим, на какво се надяваме. Когато Стойков завършва, Нели Маес става и с разтворени обятия изговаря: "Ние ви приветстваме, добре сте дошли!" Цялата зала започва да ръкопляска. Не е нужно никакво гласуване - одобрението на делегатите е съвсем очевидно. Те знаят за коя партия става дума, тъй като в папката с документи, давана на всеки делегат, са включени и писмото с молба за членство (пълно с информации и за дискриминацията, вършена върху македонците), и английският превод на Устава на ОМО ПИРИН. Стойков става и благодари с жест в отговор на аплодисментите. Всички чувстваме, че това е голям ден за македонците в България. Нашата партия е член наблюдател в ЕFA!

       Минава се към точката за отчета. Той е приет единодушно заедно с искането за увеличаване на бюджета за следващата година. Като коалиция от партии, EFA се издържа от членския внос на своите членове. Най-малко плащат членовете наблюдатели - 300 евро за година. Основните субсидии идват от големите партии на бездържавните народи като шотландци, баски, каталунци и др.

       В следващата точка подробно се обсъждат отчетът за дейността през 2005 година, допълненията към плана за дейността през настоящата година и дискусия върху плановете за 2007 г. Към това се прибавя и обсъждане на ангажиментите на младежкото движение на EFA. Самото младежко движение е имало свои заседания предишния ден. За съжаление, на тях наш представител нямаше. Поради извършен натиск избраната кандидатка се отказа в последния момент.

Но това е и обеца за ухото. Ние неизбежно се нуждаем от младежко, както и от женско движение. В отчета за 2005 г. е включено и съобщение за нашия успех в Страсбург под заглавие: "EFA партии постигат историческа победа за свободата на сдружаването", като се споменава за присъдата в полза на "Виножито" и на ОМО "Илинден" ПИРИН. В скоби след името на нашата партия е обяснено: "македонци в България, кандидатстващи за членство в EFA".

       Следваща точка от дневния ред е гласуване на резолюциите на EFA. Те са няколко. За социална Европа, против търговията с жени, за бъдещето на EFA, за субсидарност и многопластово управление, в подкрепа на мирния процес в Баския и за емиграцията.

       Първо е гласувана Резолюцията за социална Европа. Процедурата по нейното изготвяне и приемане е дълга. Обсъждана е още на миналата Генерална асамблея, след това е изпратена до всички партии за мнение. Накрая е изготвена, преведена и изпратена до делегатите преди заседанието. Тук също е поставена за дискусия. Тя отразява принципните становища на EFA по отношение на социалната политика в Европейският съюз. В увода й се заявява: "Европейският социален модел трябва да бъде ъглов камък на европейския обществен модел, с други думи, система, базирана на висока трудова заетост във висококачествена професионална среда, разумно ограничен риск за работниците и клиентите и гарантиран достъп до службите от общ интерес. Сърцевината на този модел е постигане на баланс между подкрепяно икономическо производство, защита на околната среда, висока трудова заетост, социална защита, обществено сътрудничество и социално законодателство".

       Резолюцията за търговията с жени е подготвена от женското движение в EFA и представена пред Генералната асамблея. В нея се обръща внимание на следните факти: над 800 000 жени и деца са продавани всяка година; търговията с хора е третата най-печеливша престъпна дейност след наркотиците и оръжието; жертвите са принуждавани не само да работят, но и твърде често да проституират и при това те няма към кого да се обърнат за помощ и подкрепа; това е форма на модерно робство. Резолюцията подкрепя последните планове на Европейския съюз в това направление и призовава всички членове на Евросъюза да приемат европейския акционен план. Тъй като идваме от страна, заемаща видно място в международната търговия с хора, се чувстваме малко особено.

       Резолюцията за бъдещето на EFA, включваща и виждане за бъдещето на Европа, е извънредно интересна и заслужава самостоятелна публикация. Тук ще спомена само няколко идеи, включени в нея. EFA настоява за двукамерен парламент. Единият - сегашният, е на държавите, а вторият би трябвало да бъде на народите и регионите. В текста се заявява, че ако остане досегашният модел, само държавите да се представляват в парламента, то всички нации без държава ще бъдат принудени да се борят за такава, за да постигнат равноправие, от която борба могат да настъпят конфликти и напрежение. Наистина, трудно може някой да види справедливостта във факта, че Шотландия, Уелс, Баския, Каталуния не са представени директно в сегашния парламент, а държави лилипути, като Кипър, са. Приемането на тази идея би приближило Европа до американския модел на Конгрес и Сенат, модел, който успешно създава равновесие между щатите. EFA се бори също така за план и бюджетна подкрепа на недържавните и малцинствените езици, за правото на самоопределение, за висок стандарт и социална сигурност в Европа и мн. др.

       Резолюцията за субсидарността (от англ. subsidiary: спомагателен, допълнителен) разработва идеята за Европа като федерация на държави, но и на народи и региони, ролята на недържавните фактори в изграждането на унията и като контакт между институциите и хората. Изисква се Комитетът на регионите да бъде съставен наистина от регионите (а не както сега от държавите членки), като се имат предвид и разделените с държавни граници региони.

       "Аз съм убедена, че никой от нас не подкрепя насилието, но подкрепяме основателните искания на баските" - заяви докладващият за мирния процес в Баския г-жа Бегоня Ласагабастер от Секретариата на EFA. Изложение за положението в тази част на испанската държава пред делегатите направи председателят на Еуско Алкартасуна г-жа Бегоня Ерасти. Словото и е емоционално. Изпроводена е с бурни ръкопляскания, а резолюцията в подкрепа на мирния процес в Баския е приета единодушно.

       Накрая е приета и резолюция в защита на емигрантите и техните права на труд и равноправно третиране. През цялото време ние можехме само да слушаме, тъй като като наблюдатели нямаме право на глас. Гласуваха само ръководителите на делегациите (по двама от партия, като единият задължително е от младежко движение).

По време на дискусиите взе думата и водещият делегацията на "Виножито" Павле Воскопулос. Той благодари на EFA за направеното за македонците досега. По време на неговото обръщение четирима македонци излязоха пред трибуната и разгърнаха две големи платна с надписи на английски: "Критериите от Копенхаген да бъдат в сила също и за старите държави членове" и "Спрете гръцкия "апартейд" сега", като апартейд е поставено в кавички, тъй като не става дума за апартейд в пълния смисъл на думата. Бурни аплодисменти. Всички камери снимаха и гласът на македонците по този начин можеше да стигне далече.

       Следобед на повечето делегати от Пиринския дял на Македония по независещи от тях причини се наложи да си отидат, като остана само ръководителят на делегацията. С помощта на част от делегатите на "Виножито" на всички делегати на Асамблеята са раздадени листовки с кратки данни за македонската партия в България, а такива листовки са поставени и в пощенските кутии на множество евродепутати. Кутиите са поставени на видно място в сградата на парламента и всеки свободно може да остави в тях каквото пожелае. "Виножито" са по-подготвени - издали са малка книга за македонското малцинство в Гърция на английски, съдържаща историята и ключови документи.

       Сесията започва с представяне на книгата "Европейски свободен алианс: гласът на народите на Европа. Първите 25 години (1981 - 2006)", описваща историята на тази коалиция от основаването й през 1981 г. до днес. Приятна изненада е, че ОМО ПИРИН и "Виножито" са споменати още на първата страница на книгата. За нас пише: "До днес, въпреки двете присъди на съда в Страсбург, българското правителство все още отказва да признае партията ОМО ПИРИН, която представя македонското малцинство в тази страна". Както се изрази Нели Маес - книгата е със сребърна корица, защото е по случай сребърната сватба на EFA. На петдесетгодишнината ще бъде златна. За историята на тази партия вземат думата и почетните й членове, дали много през изминалия четвърт век.

След презентацията следват дискусии по различни проблеми. Дискусиите умело са накъсани със забавна програма. Делегации в народни носии от Тирол и руснаците в Латвия са посрещнати с аплодисменти. Някои изпълняват свои песни. Една делегация изпълнява химна на Европа - "Ода на радостта" от Бетховен - и всички в залата стават на крака. Мнозина пеят.

       На края делегатите се оттеглят под звуците на шотландска гайда (свири гайдар в шотландска национална носия) към коктейла в салона на парламента. Там се раздават пакети с книги, сувенири и документи на EFA. В една от брошурите, съдържащи списък на членовете на EFA, сме включени и ние със знамето и кратко пояснение.

       Вечерта само за ръководителите на делегациите е организирана официална вечеря в старинен по стил ресторант в Брюксел. Свири традиционен фламандски оркестър, някои от делегатите стават да изпеят по нещо. Разговаря се оживено. Сервират се ордьоври и рибни ястия.

       Така завърши един паметен и исторически за македонците в България ден. Станахме членове наблюдатели на EFA. Според нейния Устав, след една година вече можем да кандидатстваме и за пълноправни членове.

       Комик представя пред присъстващите в залата белгийския министър-председател, който препоръчва невъзможния "Белгийски модел" на всички присъстващи и хвали краля на Белгия, че е по-способен от кралицата, което си личало по това, че имал повече деца от нея; след това Берлускони като кандидат за президент на Европейските съединени щати, който обяснява колко бил впечатлен от Айфеловата кула в Брюксел, и накрая Джордж Буш, който, солидаризирайки се с искането на EFA за право на самоопределение, заявява, че той и неговата държава винаги са се борили за правото на всеки човек на Земното кълбо да се самоопредели като американец и декларира, че е готов да се бори за това право дори и за онези хора, които не го желаят.