ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ (ок. 1864 - 1921). Един от апостолите и идеолог на революционното и националноосвободителното движение на македонския народ, публицист, социолог, автор на изследването "Материали по изучаването на Македония", сътрудник на много вестници и списания, редактор. Роден в с. Варош край Прилеп. Изключен от Солунската гимназия поради участие в гимназиалните бунтове (1885 г.). По-късно, докато бил учител в Щип, формирал революционни групи в Щип, Битола, Прилеп, Охрид, Крушево, Кичево, Ресен, Леринско и Костурско. През 1888 г. останал без работа. През есента на същата година започнал работа като учител в скопската прогимназия. В Скопие останал три години. Обвинен, че поддържа митрополит Теодосий в неговото настояване да възстанови Охридската епископия, е преместен в Битола. Тук става член на ВМРО. Основател и главен редактор на вестник "Бунтовник". На Солунския конгрес на ВМРО (1896) на него и на Гоце Делчев им е гласувано доверие да напишат Устава и Правилника на Организацията. Изцяло се отдава на революционната борба. В 1895 г. идва в Солун и веднага е кооптиран за член на ЦК.

АНРИ БАРБЮС - изтъкнат френски писател, хуманист. Участвайки в международната анкета на "Балканска федерация", орган на ВМРО (о) през февруари 1926 г., между другото казва: "Сегашната подялба на Македония е компромис, за да им се даде сатисфакция на съседните държави Сърбия, Гърция, България. Тази подялба,  която е незаконна, своеволна, разкъса етническата цялост и не държи никаква сметка за желанията и нуждите на самите народи, всъщност ги къса на парчета. Може да се каже, че днес македонският народ се намира под още по-лошо робство, отколкото под османлиите, и че за него започна период на репресии. Често съм имал доказателства от моите лични документи за това поробване и за това унищожаване на македонския народ..."

       Барбюс само няколко месеца по-късно (юни 1926 г., Париж) в своята книга "Джелати" допълва това, което е казал в анкетата на "Балканска федерация": "Македония е истинска рана в сърцето на Балканите. Геройска беше борбата на Македонската революционна организация от 1893 до 1912 година за освобождаването на Македония от турското робство. Но след първата Балканска война България, Гърция и Сърбия направиха грешка, като поделиха Македония. Да подсетя: след Световната война с мирните договори Македония беше разкъсана на три нееднакви дяла и в тях белият терор беше в разгар, последван от редица мерки за денационализация на македонците..."

       А през юни 1930 г. във в. "Монд", чийто редактор е, още веднъж, окончателно, пред международната общност издига глас против денационализацията на македонския народ: "Македонците, които имат свой автентичен, специален език и своя самобитна етническа оригиналност, нямат дори правото да се наричат македонци. На нас ни принадлежи правото ясно и високо да протестираме против поробването и угнетяването на един народ!"

       До смъртта си остава верен на позицията за държавно-политическа самостоятелност на Македония. "Македония по своя инициатива и по силата на своя собствен живот сама се оформи в отделна морално-политическа единица със своя специфична идеология и със свой политически лозунг - самоуправа на областта, като настоява да я реализира със собствени сили и средства" - пише идеологът на Организацията.

       След формирането на Върховния комитет Организацията го изпраща в София като нейн задграничен представител с ясната задача да работи за изглаждане на недоразуменията между комитета и ВМРО, които да не доведат до по-големи конфликти между тях. Участва със своя чета в Илинденското въстание в Прилепско и Мариовско. Участник в Прилепския (1904), Струмичкия (1905), и Рилския конгрес (1905). По време на Балканските войни, както и по време на Първата световна война работи в Сер, Битола и Драма (известно време и като нейн кмет). След последната война е един от най-авторитетните основатели на Временното представителство на обединената предишна ВМРО. Подписва Апела от 9 март 1919 г., както и Предупреждението до македонскито население и македонската емиграция в България от 15 март същата година. (Двата документа се отнасят до обединението на македонските сили в България около идеята да се иска автономия на Македония от Парижката мирна конференция, определяща границите след края на Първата световна война, б. р. )

       По нареждане на Тодор Александров Гьорче Петров е убит в София на 28 юни 1921 г. Вестник "Мир" на следващия ден след убийството в некролога за един от апостолите на македонското революционно движение между другото пише: "Пощаден от революцията и от революционните борби, този колос на македонското движение загина в столицата  от злодейска ръка, за да остави на днешното поколение още един срам, а на идното - още една загадъчна смърт!" Убийството на Гьорче Петров сложи началото на годините (1921 - 1934) на терор и политически убийства от страна на продължителите на върховисткото дело - реакционерите Тодор Александров, Протогеров и Иван Михайлов, в които години най-тежкият данък го платиха истинското македонско всенародно освободително и революционно движение и най-големите синове на Македония, главно илинденци и поддръжници на левицата.