НАЧАЛОТО бе поставено преди около 2 000 години. Една смърт освети един кръст и кръстът стана символ на християнството. Ето какво пише в книгата "Нашата вяра": "Преди Христа кръстът бил символ на безчестие и позорна смърт, защото на кръст разпъвали най-големите престъпници. Христос обаче осветил кръста със Своята изкупителна смърт. След Христовата смърт кръстът станал символ на жертвена любов и победа над злото, символ на Христа и Неговото дело, белег на принадлежността ни към Христовата църква. Днес св. кръст е най-свещен и най-почитан предмет за християните. Ето накратко историята на празника:

       По благочестивото настояване на св. царица Елена, майката на св. Константин Велики, Христовият кръст, т. е. същият кръст, на който бил разпнат Спасителят, бил изровен от земята, близо до Голгота. Иерусалимският патриарх Макарий в присъствието на царица Елена и на хилядно множество християни въздигнал новооткрития Христов кръст. При това въздигане цялото множество пяло "Господи, помилуй!" и се покланяло на кръста ниско, доземи. В спомен на това именно паметно събитие, станало в 326 г., св. Църква още в дълбока древност е наредила да се чествува ежегодно св. кръст и да се възпроизвежда издигането му и коленопреклонението на народа. При пението "Кресту Твоему покланяемся, Владико..." ние се покланяме на св. кръст и го целуваме.

       Празникът на Въздигането на Христовия кръст е определен за постен в чест на Христовите страдания..."

       Известно е, че 

       НАЙ-ГОЛЕМИТЕ  ВРАГОВЕ  НА ХРИСТИЯНСТВОТО са комунистите. Рушаха храмове, гонеха и тормозеха вярващите, гасеха свещи в нощта на Възкресение Христово, превръщаха свещеници в слуги на определени служби и какво ли още не. И ето че вестник "Труд" в броя си от 13 май т. г. донесе новина от родния ми край: "Огромен кръст напомня борбата за обединение." Това е заглавието (лъжата), а текстът под него е следният: "Голям християнски кръст ще бъде издигнат на един от хълмовете край Благоевград. Идеята на кмета Лазар Причкапов е той да се вижда от всички посоки, като през нощта ще свети.

       В подкрепа на начинанието се изказа и Неврокопският владика Натанаил. Кръстът трябва да символизира изстраданите борби на хората от тази част на България за свобода и национално обединение. Благоевградският градоначалник допълни също така, че до месец в града ще започне градеж и на нов християнски храм."

       Да се чуди човек да плаче ли, да се смее ли, да псува ли, да кълне ли, да се кръсти ли...

       Един сегашен кмет, доказан комунист през годините (разбира се, всеки има право да изповядва каквато си иска идеология, стига тя да не е антихуманна), се загрижил за християнския символ? Едва ли. Това противоречи на неговата същност. Загрижил се е

       ДА  ТЪРГУВА  С  НЕГО,  ДА  ГО ОПОРОЧИ, да изземе основната му символика, да го превърне в оръдие на национализма. Кръстът има какво да символизира, символизира го ХХ века и е кощунство да се използва за други цели. И какво да се разбира под "изстраданите борби на хората от тази част на България за свобода и национално обединение"? Тази част на България е част от Македония и си има име - Пирински дял на Македония. Докато в България македонците не бъдат признати официално, за свобода не може да се говори. Свободен е човек, на когото се зачитат човешките права и човешкото достойнство. А национално обединение македонците ще постигнат, когато  България влезе в Европейския съюз и Македония я последва. Но има хора, които  не могат (или не искат?) да заведат България в обединеното европейско семейство. Знаем кои са тези хора, знаем каква е тяхната закалка и вяра, знаем, че за тях никак не е трудно да посегнат и на най-големия християнски символ (след като затварят храмове, за което "Народна воля" вече писа). Така, както фашистите посегнаха на свастиката, а първите комунисти - на петолъчката.

       Знаем, че на националстите им текат лигите по Македония. И не може човек да не се запита: как може в ХХI век да има хора, които да вървят със задника си напред, а погледът им да е непоколебимо вперен в славното, революционното, необяснимото, борческото, светлото, епичното, жертвоготовното, титаничното, героичното... минало!

       Още древни мъдреци са казали: не е беден този, който има малко, беден е този, който иска да има всичко. България може да бъде цветна градина, но влюбените в миражи, ламтящите за нови, големи територии я превръщат в пустиня. А в душите на хората вилнеят пустинни ветрове: едва 20% от учениците знаят кой е авторът на стихотворението "Хаджи Димитър"; 72% от кандидат-студентите на предварителен изпит по история в университета в Благоевград изкарват двойки, като връщат стотици  бели листове, а темата е - забележете! - за съединението на България през 1885 г.

       А сега няколко думи за ИСТИНАТА.

       А тя, като всяка истина, е простичка. На запад от Благоевград има друг македонски град - Скопие. И край него, на един от хълмовете, има издигнат голям християнски кръст. Той се вижда от всички посоки, като през нощта свети. Това е! Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крака! Нищо ново под слънцето. Край Скопие има символ на християнството - та нали от Македония християнството тръгва към Европа. Но импотентни умове на нехристияни, като не могат да измислят нищо ново, се мъчат да обезличат кръста край Скопие, да го превърнат в националистически символ и си въобразяват в своето безсилие, че хората, когато минават край Благоевград и Скопие, ще си казват: "Това е символ на изстраданите борби на хората от тази част на България за свобода и национално обединение." Прости им, Господи, те не знаят какво правят!

       На никого днес не му трябват "на гол тумбак чифте пищови". Като гледа човек на какво дередже е България - икономическо, политическо, социално, като вижда какво прави природата с нея, май че ще станат много тези, които твърдо ще повярват, че само Господ ще спаси тази страна. И че само той може да спре тези, които искат да й сложат кръст.

       А владиката, ако е християнин, не трябва да позволява да се възлагат други функции на кръста, освен тези, които той си ги има от векове. И нека този висш свещеник, когато влиза в църквите, да види, че в някои от тях има църковни магазини. Даже и по време на богослужение може да се купи книга или нещо друго, а понякога и да се чуе как се прави лютеница или друга зимнина... А Христос е казал: "Вземете това оттук, и дома на Отца Ми не правете дом за търговия!"  (Йоан 2:16). И още: "...Господ ще се отнесе така, както се отнесе с търгуващите в храма: ще ги прогони от дома си с бич в десница и ще им каже: "Домът ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнически вертеп" (Мат. 21:13).Така де, нали ще се строи нов храм?

       Искам да поясня нещо. Не съм крайно вярващ. Не съм и краен атеист. Аз съм човек, стремящ се към знания, уважаващ чувствата на хората край себе си (независимо дали са вярващи, атеисти или някакви други). Аз съм роб на истината и мразя всички демагози и демагогските им творения. И винаги ще воювам за това търговците да не бъдат допускани в храма на човека!

       А ако има нужда ДА  СЕ  ПРАВИ  НЯКАКЪВ СИМВОЛ, който да преживее времето и да занесе достойно послание на бъдните хора, да не бъде кръст. Има го вече! Нека се даде възможност на способни творци - и от Пиринския дял на Македония, и от други места - да предложат нещо друго, нещо ново, насочено към бъдещето. Да съдържа в себе си словата на Яне Сандански: "Хората са братя и като братя трябва да живеят", и гениалната мисъл на Гоце Делчев: "Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите!"

       А какво мислят преходни кметове и владици, времето ще отсъди дали трябва да се помни, или не. Защото има непреходни неща. Като Александрийската библиотека примерно... Това е.