ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Втората част обхващала земите между Струма и Вардар с главен град Тесалоника.

Третата област включвала Долна Македония, между Вардар и Пеней източно от планината Бермий (Бермион) (дн. Докса) и земите на Северна Македония, западно от р. Вардар. Главен град на областта е македонската столица, Пела.

Четвъртата област обхващала Горна Македония, западно от планината Бермий (Докса). Главен град на областта е избран Пелагония (Линкестейска Хераклея) (Битола).

Ето как разделянето на Македония е описано от Тит Ливий: "Когато настъпил денят, в който Емилий Павел бил заповядал да дойдат в Амфиполис по десет първенци от всеки град и да донесат всички книжа, дето и да са били съхранявани, пък и царските пари, той се разположил на своя трибунал, заедно с десетте легати, всред една голяма тълпа македонци. Ако и македонците да били привикнали с неограничената царска власт (тук Тит Ливий малко се заблуждава, б. м.), все пак трибуналът им представял в страшен вид новата власт с глашатая, който отварял пътя му с особения му прислужник и с всичко необичайно за окото и ухото, което могло да уплаши дори съюзници, камо ли неприятели. Когато глашатаят въдворил тишина, Павел съобщил на латински какво бил решил сенатът и какво сам той мислил по тоя повод. Тез неща преторът Гней Октавий - и той бил там - ги съобщил, като ги превеждал на гръцки. Преди всичко той съобщил, че македонците ще бъдат свободни, ще имат същите градове и земи, както по-рано, ще се ползват от своите закони и ще избират ежегодно магистрати. Данък на римския народ щели да плащат до половината от този, който плащали на царете. След това им казал, че Македония се разделя на четири области ... Едната, и то първата област, щяла да бъде земята между Стримон и Нестус. Към тази област щяла да се прибави откъм изток земята отвъд Нестус, гдето Персей владеел села, кастели и градове, с изключение на Енос, Маронея и Абдера, а откъм запад отвъд Стримон - цяла Бисалтика с Хераклея, която се нарича Синтика. Втората област щяла да бъде тая, която се ограждала от изток от р. Стримон, без Хераклея, Синтика и Бисалтите, а от запад се ограничава от р. Аксий, като към нея се прибавяли пеонците, които живеели близо до реката Аксий в източна посока.

Областта, която заграждали реките Аксий от изток и Пеней от Запад, ставала трета; на запад от нея се изпречвала планината Бора (Ниджедаг или Каймакчалан). Към нея се прибавяла и областта Пеония, която се простирала откъм запад покрай Аксий. Градовете Едеса и Бероя влизали в нея. Четвъртата област била отвъд планината Бора, от едната страна съседна на Илирик, от другата - на Епир. Той определил главните места, гдето щели да стават събранията на отделните области: в първата област определил за тая цел Амфиполис, във втората - Тесалоника, в третата - Пела, а в четвъртата - Пелагония. Там заповядал да се насрочат събранията на всяка област, да се занасят данъците и да се избират магистратите. След това заявил, че на никого не се позволява извън областта, в която живее, да се жени или търгува. Разработването на златни и сребърни рудници било забранено, а това на железни и медни рудници - позволено. Собствениците на рудници се облагали с половината от данъка, който плащали на царя. Внасянето на сол също било забранено. На дарданите, които искали Пеония, понеже била тяхна и граничела с техни земи, отговорил, че дал свобода на всички, които били под властта на Персея. Като не получили исканата от тях Пеония, дал им право да търгуват със сол, на третата област възложил да я изнасят в пеонския град Стоби и определил цената й. Забранил им да секат или да допускат други да секат дървен материал за кораби. (Диодор отбелязва по този повод: "По тоя начин също била премахната възможността някои отново да се разбунтуват и да искат с тези доходи да придобият македонското царство.") На областите, които били съседни на варварите, каквито били всички с изключение на третата, той позволил да имат въоръжена охрана по външните си граници.

Тези изявления през първия ден на събранието настроили различно духовете. От неочаквано дадената свобода и от намалението на годишния данък се ободрили; но като била разделена в търговско отношение по области, им се виждала Македония така разкъсана, като животно, разчленено на части, които взаимно се нуждаят една от друга. Дотолкова дори македонците не знаели колко била голяма Македония, колко била лесна за подялба и колко всяка нейна част самозадоволявала себе си. Първата част била населена с храбрите бисалти - те живеят отвъд Нестус и около Стримон. Тая област е много богата с плодове и метали и разполага с удобствата на Амфиполис, който е така разположен, че загражда от изток всякакъв достъп до Македония...".

От приведения цитат се вижда, че македонците са оставени свободни. Римляните са били добри политици. Те са оценили правилно качествата на македонския народ. Знаели са, че един народ, който е владеел голяма част от света, не може да търпи робство, и го оставят свободен. Оставят го сам да си избира управителите. Нещо повече: те намаляват наполовина данъците му. Понеже македонците, като победени, не са очаквали такова отношение, в първия момент са зарадвани.

Но това, че родината им е разделена, много скоро започва да ги измъчва. Македонският народ по това време е най-сплотеният на Балканите, а може би и в света. Той има самочувствието на господарски народ и ограниченията, които са му били наложени във връзка с разделянето на Македония, и другите забрани са му тежали много. Римляните силно са му подрязали крилата. Най-напред са го ограбили. През трите дни на триумфа на Е. Павел, по случай победата над македонците, по улиците на Рим преминали заграбените: 1 200 коли, натоварени с оръжия (щитове, шлемове, лъкове, колчани и др.); 500 коли, натоварени с картини, златни чаши, с 220 вази, пълни със сребърни монети (750 тройни таланта); 120 вола с позлатени рога (за жертвоприношения и угощения); 70 съда, пълни със златни монети. За стойността на плячката на Е. Павел, внесена в държавната хазна, можем да съдим по казаното от Плутарх, че "не станало нужда народът да плаща данъци чак до времето на консулите Хиртий и Панс", т. е. почти век и половина. Освен показаната и непоказаната плячка, Е. Павел събрал цели планини оръжие, които изгорил в Амфиполис, пред очите на събраните представители.

Забранили на македонския народ да добива злато, да строи кораби и други подобни неща, които биха му позволили икономическа и военна мощ. Но най-вече те са го разделили. Понеже този народ е бил много единен, те не му позволили да се чувствува като единен организъм, за да вижда силата си. И за да не прозвучи казаното като твърдение на вманиачен македонски шовинист, ще цитираме две изказвания, съответно на "най-добрия познавач на историята на елинизма" (според Г. Кацаров) - Керест. Той пише, че "Достатъчно е да се хвърли поглед ... върху времето на Филипа и особено на Александра и диадохите: навсякъде ще се забележи ясното съзнание на македонците, че са един народ за себе си, който, като такъв, има призвание да спечели слава и сила в света". Още по-категоричен в това отношение е отличният познавач на древността U. Kohler, който пише: "По-горд и по-самосъзнателен народ от македонците във време на Александра може би никога не е съществувал". Не ни е известно римляните така да са разделяли други народи.

Знаейки предаността на македонеца към символа на Родината - царя, римляните изкореняват царската фамилия. Персей с трите си деца (две момчета и едно момиче) са отведени в Рим. В затвора пазачите не му давали да заспи. Щом затварял очи, те го събуждали. Умира от изтощение. Синът му Филип, шестнайсетгодишен, е хвърлен в тъмница и след две години почива (а може би е отровен) в гр. Алба.

В знак на признателност към Емилий Павел, че ги е освободил от македонците, гърците поставят негова статуя в Олимпия, в свещената горичка на Зевс - Алтис.