ТЕЖКО МУ НА ПАТРИОТИЗМА!

ТЕЖКО МУ НА ПАТРИОТИЗМА!

СТАВРО КЛИСУРСКИ

НА 19 февруари т. г. се разнесе голям вой. Български граждани с турско етническо самосъзнание искали нещо. Бяха наречени сепаратисти и бяха обвинени в куп смъртни грехове. Какво се разбра и какво не се разбра от цялата патърдия, която се вдигна около този случай?

Първите новини бяха, че турска организация е събирала подписи за образуване на автономия, за откъсване от България, за признаване на турския език за официален и ред други неща. Споменавани бяха 10 точки. Моментално "български патриотични организации" (цитат) сигнализирали прокуратурата и поискали съд за турските сепаратисти.

Какво се оказа впоследствие?

Името на организацията, събирала подписите, бе различно назовавано в общественото пространство. Хората, събирали подписите, се оказаха не тези, които бяха посочвани. Представители на етноса, на които бе дадена думата, отричаха твърденията на българските медии. Документът с 10-те точки така и никой не го видя - не бе показан по нито една телевизия, не бе публикуван в нито един вестник, не бе прочетен никъде. Поне аз много исках да се запозная с фантомния документ, но така и не успях. (Дали пък не съм го пропуснал?) Останаха да витаят из въздуха само голите коментари на капацитети, които и сами не знаеха какво коментират. Не получи отговор и въпросът защо целият този шум се вдигна точно на 19 февруари (датата, на която е обесен Васил Левски): случайно ли беше това; кой се постара да вдигне аларма, след като все пак е вървяла някаква подписка (според някои мнения - с нормални граждански искания) още от началото на годината; защо не се появи на бял свят някакъв документ; защо беше обвинено Движението за права и свободи, че печелело от всичко това, и защо това твърдение не бе подкрепено с факти?

И стигаме до най-болезнения въпрос: колко са патриотичните организации в България? Оказва се, че са само две: ВМРО и "Атака" (без да се броят дъщерните им образувания.) Именно те са сигнализирали прокуратурата за горното. Именно те са споменавани винаги, когато става въпрос за български патриотизъм. Именно те определят кой е сепаратист и кой патриот. Останалите български партии, организации, сдружения, формирования не са ли патриотични? И ако не са, значи ли това, че работят срещу България? Кога и как стана така, че върху патриотизма бе установен монопол от националистически туморни образувания, чието място е на бунището на историята?

Ако в едно семейство едни от децата постоянно говорят колко много обичат майка си, колко са й предани, колко тя е красива и всеотдайна и постоянно я величаят, а останалите деца мълчаливо, тихо и скромно - но с дела! - й засвидетелстват своята любов и уважение - кои повече я обичат и на кои може повече да се вярва? Мисля, че за истинските чувства не се говори, не се шуми, не се парадира с тях.

Така е и в живота - истинският родолюбец работи за отечеството си, дава му много - понякога и живота си. Не е патриот оня, който постоянно тръби за своя патриотизъм и му се заплаща за това - колкото повече шум, толкова по-големи купчини пари и привилегии.

Тези мисли, които споделям, не са нови. Те са стари и проверени от времето. Те са изминал етап. Защото ние, македонците, сме минали и още вървим по измъчен път. И на нас разни "патриоти" ни заявяват, че ни няма, че сме сепаратисти (признавайки ни косвено по този начин), и нас ни заливаха и заливат с мръсотия по дирижиран сценарий. И на нас ни приписваха и приписват постоянно някакви измислени грехове, без да има факти, без да се цитират и показват документи, устави, програми, действия. Само голи твърдения и коментари на болни мозъци. И вонята на скалъпени обвинения отравя всичко край себе си, защото проветряването е забранено!

И сега се носи в ефира гнусното "забранената ОМО "Илинден" ПИРИН", без да се огласява присъдата на Международния съд за човешки права в Страсбург, че отнемането на регистрацията на македонската партия е неправилно и трябва да се коригира; без да се огласяват писмата на ЕFА, организацията на малцинствените партии от цяла Европа, в които писма категорично се настоява: признайте македонците!

И ако има нещо успокояващо, то е, че вече има хора, които разбират, че патриотизъм и национализъм са две разлчни неща; че организаторите, вдъхновителите, режисьорите на националистите и на техните прояви вече се повтарят. А повторението говори за изчерпване. И няма как да не се изчерпват, след като не могат да мислят спокойно, усещайки тежките стъпки на обединена Европа, чувайки трясъка на съборените граници, треперейки от плющенето на камшика, който размахва зад гърба им историята, карайки ги да вървят все по-бързо и по-бързо към клоаката, където тя, историята, е запратила много носители и почитатели на ретроградното, на грандоманията, на насилието и потисничеството!

В нормалните държави, в нормалните общества има железни закони. Всеки, който върви срещу държавните интереси, срещу достойнството на хората, работи срещу националното единство - има следствие, прокуратура, съд и присъда. Независимо от пол, вероизповедание, възраст, етническа и партийна принадлежност! Възникват ли въпроси в обществото - има дискусия, съобразена със законите, в търсене на най-правилното разрешение на проблемите. В стабилните държави всички граждани са равни пред законите и всички граждани обичат страната, в която живеят, и работят за нейния просперитет. И става така, че гадни манипулатори и творци на долни инсинуации не могат да виреят...

ТАМ, където няма държавност и правораздаване, патриотизмът се монополизира от нагли и безотговорни типове и формирования и той губи своето съдържание. Тежко му на такъв патриотизъм, който не се опира на плещите на целия народ, а се крепи като с патерици само на меките колена на малцина самозванци, прокълнати и от Бога, и от хората, и от Времето!