И така - най-сетне отговор! Изненадващо е, че въобще са написали някакъв отговор. Причината за това не е трудно да се открие: моментът е критичен за приемането на България в Европейския съюз. Притеснени са и няма къде да се дянат.

       А какво ли да кажем относно съдържанието? Отговорът е шаблонното измъкване на правителството, когато бъде поставен въпросът за признаване на македонците, и цели да създаде фалшиво впечатление, че по отношение на малцинствата всичко в България е наред.

       Всички знаем, че това не е така. Но нека за момент си представим, че сме чужденци или че сме представители на мнозинството, които не са информирани и не знаят какво да мислят и на кого да вярват. На нас ли, или на правителството? Какво ли да се каже на такива хора! Коя е обективната истина?

Откъде да започнем? Факти. От 2001 г. досега България пет пъти е осъждана в Съда за правата на човека в Страсбург от страна на македонски партии и организации. Това говори много. Може ли петкратно осъден човек да претендира за невинност? Може, но кой ли ще му повярва.

       Друг факт. Конституцията определя България като еднонационална държава и забранява партии на етническа основа. Интересно е къде и как тогава държавата поставя самоопределението и националните малцинства, при условие, че в нейното законодателство за национални малцинства никъде не се говори!!!

       Чии институции са отговорни за следните неща. През 2000 г. бе отнета регистрацията на ОМО “Илинден” ПИРИН, а през 2002/2003 повторният опит за регистрация на македонска партия бе отхвърлен. При това регистрацията на нашата партия бе отнета по искане на 61 народни представители, искане, което бе подкрепено от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Главна прокуратура. Значи: депутати (парламента), две ключови министерства, прокуратурата и накрая Конституционният съд. Кого олицетворяват те и чие мнение изразяват? Нека да им дадем думата те да кажат признава ли България македонците, или не. Решение номер 29 на Конституционния съд на Република България от 29 февруари против ОМО “Илинден” ПИРИН: “В Република България няма обособен македонски етнос.” Какво по-ясно от това!?! Отричане директно и недвусмислено. Кой може да твърди тогава, че на самоопределилите се като македонци (а такива има с хиляди във всички преброявания през последните 60 години) им е уважено правото на самоопределение? Или както е казано в “отговора” - “принадлежността към всяка етническа група”, след като най-официално се отрича съществуването на македонски етнос в България?

       Съвсем красноречив е и следният факт. В доклада на българското правителство, изготвен в съответствие с изискванията на чл. 25, параграф 1, на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и предаден на 9 април 2003 г., в който подробно се говори за правата на малцинствата в България, дори не се споменава македонското малцинство.

       Би било добре някой да запита (и ще ги запитат!)  президента и премиера на Р България какво се е променило след присъдите в Страсбург и как България прилага решенията на съда в защита на човешките права, имайки предвид, че и в 2001 г., и през 2005 г. държавата бе осъдена за едно и също нарушение на правата на човека. При това вместо да намалява броят на нарушенията, за които македонците осъждат България, те нарастват. Докато през 2001 г. присъдата беше само за правото за провеждане на мирни събрания, през миналата година, освен за това, държавата бе осъдена и за нарушаване на правото на сдружаване и за отказ от правна защита.

        Значи кой кого лъже?

       Но най-изобличителен е следният факт: в “отговора” всъщност не се отговаря на нито един от въпросите, които постави ЕFА. Не се казва има ли в България македонци, признава ли се македонско малцинство и гарантирани ли са правата на тези хора. Мълчат. Увъртат. Избягват въпросите. И с това признават вината си.

       “... в България всеки гражданин има правото свободно да изразява принадлежността си към която и да било етническа, религиозна или езикова група” - каква само наглост!

       Имаме ли право на самоопределение? Абсолютно! Имаме право да викаме колкото глас ни държи, че сме македонци. Имаме право да крещим и тихичко, ама все няма кой да ни чуе. Такива “права” са ни дали на нас: определяй си се, ама сам, та ако може съвсем сам да си и да не занимаваш държавата с това, ето това е само-определение. Или само си се определяй, но не искай права.

         То това е самоопределение по български, или иначе казано: като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша.

       Но самоопределение не значи да се определяш насаме или само да си се определяш. То е не само свобода да изразиш, без никаква дискриминация, какъв се чувстваш и към кой народ принадлежиш. То е и уважаването и зачитането на това право от страна на държавата, изразяващо се в правните последици от този акт, а именно, прилагане към самоопределилия се Конвенцията за правата на националните малцинства. Последиците от този избор в никакъв случай не могат да бъдат отрицателни, но могат да бъдат положителни. Защото със самия акт на самоопределянето на личността като принадлежаща към което и да е национално малцинство, на нея й се дава правото да се възползва или не от правата, предвидени за малцинствата. А именно тези основни последици от самоопределнието липсват и със самото това самоопределението напълно се обезмисля. Превръща се от право, каквото е, в никому ненужна безсмислица. По същия начин някой би могъл да изтълкува свободата на мисълта като право да си мислиш разни работи, но не и право да ги споделяш и изразяваш.

       Така че в българския си вид правото на самоопределение е напълно формално и де факто за нас, македонците, не съществува.

       Това, което прикрива правителството и което ние ще кажем на всички интересуващи се, е следното. Същината на проблема за нас, македонците в България, започва с това, че държавата не признава съществуването на македонска етническа, езикова или някаква друга група/малцинство (или както там го наричат) всъщност не признава съществуването на македонска нация, език и култура въобще. Властите обикновено не нарушават правото ни в частни разговори да твърдим, че сме македонци, нито са в състояние да отрекат, че на всички преброявания през последните 60 години хиляди хора са се самоопределяли като македонци, но според тях от това не следва, че македонско малцинство съществува. Тази си позиция базират върху член 3, ал. 1, 35, от обяснителната декларация към Конвенцията за правата на малцинствата, според която член 3 на Конвенцията: “...не предполага, че дадено лице има право да избере произволно да принадлежи към някое национално малцинство. Индивидуалният субективен избор е неразделно свързан с обективни критерии, отнасящи се до неговата идентичност.” Eх, не е и сънувал законодателят, че и дяволът ще му тълкува Конвенцията. Имал е той предвид, че не можеш, ако си турчин, изведнъж да решиш да се представяш, че си от друго малцинство, да се представяш за евреин например, с цел някаква облага. Но не му е и хрумвало, че някой някъде ще бъде толова луд, че да провъзгласява малцинства и нации за несъществуващи и на тази основа да отрича правото на хората да принадлежат към подобно малцинство. И така, намерили пролука в правовия международен капан, и науката българска, и държавата размахват становището си, че според (техни си) “обективни критерии” македонска нация и т. н. не съществуват. И ето как се стига до “гениалното” заключение: да, има хора, самоопределящи се като македонци, но няма македонско малцинство. Според това Конвенцията за правата на малцинствата не може да се приложи към хората с македонско самосъзнание, тъй като на несъществуващи малцинства права не могат да се дават.

       Това е същината на българската позиция по македонския въпрос и нея трябва да я знаят всички - и в България, и по света - интересуващи се от правата на човека в България и от нашето положение въобще.

       

         Уважаема г-жо Маес,

       Ще отговоря на въпросите от Вашето писмо, адресирано към президента на Република България и премиера на Република България.

       Мога да Ви уверя, че отделните проблеми, които засягате, a също така и цялостната концепция на Европейския свободен алианс, отнасящи се до европейското устройство, са взети предвид и разгледани в България.

       В този контекст искам също да насоча Вашето внимание към факта, че в България всеки гражданин има правото свободно да изразява принадлежността си към която и да било етническа, религиозна или езикова група. Защитата на правата и свободите на тези граждани се гарантират от Конституцията, държавното право и международните правни задължения, които България е поела, относно недискриминацията и равнопоставеността на всички пред закона.

       Убеден съм, че една бъдеща визита в България ще Ви даде възможността да разберете това сама за себе си.

       София, 28 февруари 2006 г.  

       Печат (Република България.

       Министерство на външните работи)

С уважение:

Райко Райчев