Поезия
ЗАКРИЛНИКЪТ
На Яне Сандански
Звездите винаги изгряват в мрака,
за да й бъдат верен пътевод,
когато Македония ги чака
и ги зове с душата на народ.
И ти целуна кръста на съдбата,
защото искаше да бъдеш ти,
оковите - крила на свободата,
с които главоломно се лети.
Когато безвъзвратното събори
от кървав трон прокълнатия век -
човекът непременно да се бори
да бъде много повече човек.
А нещо - и велико, и безбрежно,
което още няма своя храм,
да бъде като участ неизбежно
и да го вика винаги оттам.
А от върха на ужаса и риска
невидим, но злокобно устремен,
след тебе се търкаля обелиска,
за да настигне сетния ти ден.
Смъртта е петвековен притежател
на много природени имена:
на изстрел, атентат или предател,
или на път под чужди знамена.
Но ти недосегаемо над нея
легенда ще направиш от скала,
че свобода не ражда епопея
без празнични камбани и дула.
Защото в адски бездни я очаква
зловещата прегръдка с гибелта
и камъкът от жал ще се разплаква
под кървавите стъпки на смъртта.
Не вярвай, че смъртта ще те забрави,
но още недочула гръм и стон,
край Босфора поклон ще ти направи,
когато минеш с белия си кон.
Съдбовно и обичан, и обречен
да бъдеш приземен и възвисен,
ти ще оставаш близък и далечен
като дошъл от утрешния ден.
И все така - надежда и закрила,
и винаги закрилян - все така,
че твоята съдба е отредила
да те убие българска ръка.
Затвориш ли очи, под небосвода
ще стихне радостта на пролетта
да чуеш как сълзата на народа
за тебе разговаря с вечността.
АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа