ОБЯВЯВАНЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТA НА МАКЕДОНИЯ

ОБЯВЯВАНЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТA НА МАКЕДОНИЯ

САРИСА ПАРАОС

ПРЕДИ 1030 г., в 976 г., Македония обявява своята независимост от Византия, като скъсва договора от 971 г. Обявяването на независимостта на Македония е широко отразено във византийските хроники. Но точно тези известия използуват българите, за да доказват, че в 976 г. България се освободила от византийското владичество и се присъединила към "Западното българско царство" на Давид-Самуил.

За характера на българските фалшификации говорят самите византийски известия. На първо място това е преименуването на българи и македонци в 971 г.: след тази година българите са наричани мизи, а македонците българи. Но да видим самите известия за обявяването независимостта на Македония.

Йоан Зонара пише, че "Българите, щом научили за смъртта на Цимисхия, веднага се отметнаха и възложиха властта на четиримата братя Давид, Мойсей, Арон и Самуил..." (ГИБИ, т. VII, с.312)

Михаил Псел предава събитието така: "Прочее, когато между ромеи и българи настъпил разрив, император (той беше славният Василий - едноименник и потомък на Василий I Македонец) водеше война с предводителя им..." (ГИБИ, т.VI, с.118)

Друг писател от средата на ХI в. - Михаил Аталиат, разказва, че отметналата се държава "... не била подчинена на никого от императорите за дълго време..." (В. Златарски, История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 612).

Както се вижда от тези известия, не се говори за въстание, освобождение, а само за отмятане, разрив. Отмятане може да има от някакво споразумение, респективно договор между двама или повече души, а разрив - вътре в семейство, партия и т. н.

Значи споменатите писатели имат предвид разрив и отмятане с договора, подписан в 971 г. С този договор Византия признава автономията на Македония, княжеската титла на Давид и автокефалната архиепископия Първа Юстиниана в Охрид, като втората признавала само сюзеренството на Византия. Нека си припомним, че такова сюзеренство на Турция над Княжество България се запази цели тридесет години - до 1908 г.

Българското бълнуване се опровергава и от много други факти и обстоятелства. Например измисленото обединение би означавало комитопулите да увиснат на бесилката заради отказа им в 968 г. да изпратят своите войски в помощ на българския цар срещу руския княз Светослав, което и доведе до покоряването на България през 972 г.

На второ място идва стихотворението на Йоан Геометър, писано в 976 г., с което предупреждава отметналите се, че ги очаква само робство. В стихотворението се посочва, че комитопулите започнали да носят корона и багреница, на което нямали право според договора от 971 г. Този факт пък показва, че комитопулите искали корона, а ако бяха се съединили с тюрките, империята не би могла да им я отрича, защото българите я имали още от 914 г. от папата и призната от Византия в 927/928 г.

И още нещо: ако имаше нещо вярно в българските твърдения, то отметналите се нямаше още същата година да нахлуят на юг, при което Мойсей е убит под стените на Серес. Това означава, че в тази година на източната и по-точно на североизточната граница с Византия (басейна на р. Искър) не ставало нищо обезпокоително.

Най-важното доказателство е обаче фактът, че българите никога не са били славянизирани, за да искат македонците да се обединяват с тях. Тук ние няма да привеждаме доказателствата от IХ и Х в., но ще приведем известието на Михаил Аталиат във връзка с нахлуването от север на българските сънародници - печенегите през 1043-1048 г. "Туземното (българското) население почнало да възприема скитския живот на своите съжители (печенеги) и участвувало с тях при нападенията в Тракия и Македония със своя войска."

Възприемането на скитския живот на печенегите от българите не би било възможно, ако първите били славянизирани. Ще припомним как реагирали македонците при навлизането на печенегите (изглежда, пак заедно с българите) в Софийско и Овчеполието. Тогава местният княз в Дойран Михаил Велики излиза на бран и успява да прогони същите обратно в Дунавската равнина.

Това, което станало в 1043-1048 г. между българи и печенеги, е осъществяване желанието на Симеон през 915-920 г. да се осъществяват интензивни бракове между българи и печенеги, но вече на собствена територия.

В края на краищата мнимото славянизиране на българите се доказва и с прозвището, което бе дадено на Еспериховите потомци-гагаузи. Прозвището ще да идва от гръцката дума gagaviso (гагавизо), което означава лая, вия. Известно е, че хунските племена при нападение виели като вълци.

Българите обаче четат още едно византийско известие, както дяволът чете евангелието, а ние бихме казали четено по български, т. е. по метода на антимакедонизма. Става въпрос за известието на Скилица-Кедрин, че в 999 г. император Василий II изпратил силна войска под началството на протоспатарий Никифор Ксифий, който покорил отново "Мали и Велики Преслав и Плиска".

Щом в 999 г. на Василий II се налагало да превзема отново двете български столици, значи, че в 976 г. те се били отметнали, разсъждават шовинистите. Истината обаче е съвсем друга.

През 995 г. на император Василий II се наложило да замине за М. Азия, където арабите обсаждали няколко важни крепости. Там той се бавил близо четири години. В 997 г. в Цариград починал последният представител на българската династия - Роман. Това като научили българите, въстанали и при слабите гарнизони, които имало отвъд Хемус, успели да се освободят и в продължение на година и половина вкусили от свободата. Затова, щом се върнал от М. Азия, първата работа на Василий II била да възстанови византийското владичество над българите, което Никифор Ксифий успял да свърши без особени затруднения.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ ще повторим, че обявяването независимостта на Македония в 976 г. няма нищо общо с тюркска България. Това се доказва и от факта, че през половинвековната война на Самуил с Василий II нито веднъж последният не бе нападнат в гръб от българските гарнизони отвъд Хемус.