ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

На Балканите се заселили славяни от двете племенни групи - анти и славини. Антите се заселили главно в пределите на днешна България, а славините - в Македония и части от Албания, България, Гърция и Сърбия. Факт е, че славянските княжества в Македония са се наричали Славинии (Склавинии), а не Антии. Някои предполагат, че името си град Негуш е получил от племето негуши, което обитава днешна Черна гора. Според император Маврикий (VI в.) славяните имали "еднакъв начин на живот и еднакви обичаи". За съществени езикови разлики на онзи етап сигурно е наивно да се говори. Днешните езици са плод на историческото им развитие тук, на Балканите.

Мненията на историците по отношение на степента и обхвата на заселването на славяните на Балканския полуостров и съдбата на старото балканско население са силно противоречиви. Те се колебаят между пълно отричане проникването и заселването на славяни в Гърция и много ограничено тяхно заселване в останалите части на полуострова, до цялостно пославянчване на Балканския полуостров.

Германският учен Якоб Фалмерайер твърди, че елинската раса в Европа била напълно унищожена. Неговите сънародници К. Хопф и К. Сатас отричат всякакво проникване на славяни в Гърция и минимално заселване в останалата част на полуострова. Ромили Дженкинс, преподавател по съвременна гръцка и византийска история, език и литература, твърди, че славяните заселили Епир, Елада и Пелопонес и, че "Двата господствуващи народностни елемента в Гърция през ХIХ в. ... бяха славяните и албанците". Истината вероятно е някъде по средата между двете крайни твърдения, което се потвърждава от писаното от Константин Порфирогенитус, че по времето на император Никифор, "славяните от Пелопонеската тема замислили да въстанат (807 г.). Те най-напред опустошили жилищата на съседните гърци и се отдали на грабеж". Много са византийските хроники, от които се вижда масовото заселване на славяни на Балканите.

Аналогични са мненията и по отношение настаняването на славяните в Македония. Някои считат, че славянското наследство тук е незначително, други са на мнение, че македонците са чисти славяни. Очевидно и тук истината е по средата. Косвено потвърждение за наличие на старо население ни дава съобщението на хронистите, че през 811 г. хан Крум "опустошил Северна Македония и отвел много славяни и гърци в робство". Очевидно под гърци (което може би в оригинала е ромеи) се има предвид старото население на страната. Д. Хоматиан казва, че славяните "завзели всички съседни области ... и голяма част от Македония и Тесалия".

Много са фактите и съображенията, които дават основание да се мисли, че значителна част от старото население е запазена. По приблизителни оценки населението на Балканския полуостров в първите десетилетия на VI в. е било около 5 милиона. Дошлите след това славяни са около 1 милион. Трудно може, при това съотношение, славяните да изчистят старото население. Има автори, които считат, че по антропологични данни 85% от населението на Македония има старомакедонски произход. Ще отбележим, че до миналия век славяните са населявали в Македония главно селата и малки градове в по-непригодните за селскостопанска дейност райони. Това показва, че те не са били пълновластни господари тук.

Един от най-силните аргументи на защитниците на славянския произход на днешните македонци е езикът. Срещу това има две сериозни възражения. Първо, езикът е по-бързо променящ се етнически белег. Второ, има вероятност старите езици на нашия регион (македонски, пеонски, тракийски, илирийски) да са били близки до групата на днешните балто-славянски езици. На основата на тази близост да са се формирали днешните говори.

От всичко казано може да се направи заключението, че двете основни съставки, на базата на които е формирана днешната македонска нация, са античните македонци (включвайки и пеоните) и славяните. Коя етническа съставка преобладава е трудно да се каже. Смесването им е бавно и продължително. Както ще видим по-нататък, то е особено интензивно в периоди на пертурбации - бунтове, въстания, войни, когато големи човешки маси са принудени да напускат родните си места и да се заселват другаде. А на Балканите такива катаклизми дал Господ. Върху състава на днешното македонско население съществена роля са изиграли епидемиите (чумни, холерни и т.н.), войните и различната раждаемост при двете съставки. Старото население, живеещо предимно в градовете, е било по-уязвимо при епидемиите и превземането на градовете от нашественици. Обратно, славяните, населявали главно селата, и то в планинските региони, са били много по-устойчиви. Раждаемостта при славяните, поради по-ниското им културно ниво, е била по-висока. Поради изброените причини процентното съотношение се е променяло в тяхна полза.