В ЕВРОПА КАТО ПЕРИФЕРНА НАЦИЯ

БИЛЯНА ВАРДАРСКА

СЪТВОРЕНИЕТО е предявило своята неумолимост пред човешкия род - никога развитието му по възходящата спирала на прогреса да не протича безпроблемно и винаги да търси адекватни отговори, защото от тях е зависело оцеляването на племена, народи, държави, империи, цивилизации... И онези, които не са намирали тези отговори поради обективни или субективни причини, са изчезвали завинаги в небитието.

И лицето на света се е променяло.

И днес историята започва разказа си за тях като приказките.

- Имало едно време...

Тази универсална истина с особена сила - неумолимо ескалираща, важи за нашето съвремие, защото човешкият род в своето развитие навлезе в етапа на глобалните взаимнозависимости. В това отношение Европейският съюз е добре осъзната историческа необходимост и членството в нея предоставя нови икономически възможности за подобряване качеството на живота в условията на стабилна сигурност.

Би било парадоксално европейска държава да не членува в ЕС.

След дълъг и труден път Република България се добра до това членство.

Но с какво отиде тя в Европейския съюз?

Ето мнението на известния български професор Кръстьо Петков: "Ние влизаме най-бедни, който не го е разбрал, значи нищо не е разбрал или живее в друго битие - на другата, заможната България, България на олигархията. По-бедни влизаме от Албания и Македония, на които им предстои да водят преговори за присъединяване. Дистанцията е такава, че ако се движим с тези темпове на икономически растеж и на повишаване на доходите, след около 20 години България ще бъде на по-голямо разстояние от средата, да не говорим за върха на Европа... В момента България има 10 - 15 - 20 - 30 пъти по-ниски доходи от европейските страни, с които се сравняваме. 8 - 10 пъти сме след Словения - страна, с която си заслужава да се сравняваме и с която можехме да се мерим преди 15 години. 6 до 8 пъти са доходите ни под тези на Унгария..."

На какво се дължат тези печални резултати? Според всеобщото мнение - на безнаказаното разграбване, каквото българската история не познава. И на разрушаване на производството.

Ето някои факти, взети от българския вестник "Български пенсионери": "От стратегическата култура - пшеницата, без която не можем, през 1989 г. е произведено 5 425 хиляди тона, а през 2002 г. - 4 123 хиляди тона. Добивът на ечемик в същия период е спаднал от 1 573 х. тона до 1 211 хиляди тона. Едрият рогат добитък е намалял 2,7 пъти. Кравите например са били 671 хиляди броя, през 2002 г. са регистрирани 376 хиляди броя. Овцете са намалели 4,5 пъти, свинете от 4 332 хиляди броя са под милион - 996 хиляди броя... Поливните площи от 7 милиона декара са докарани до 500 хиляди декара".

Разрухата обхвана всички сфери на материалния и духовния живот на обществото и неизбежно се превърна в онази благодатна почва, върху която избуяха всички цветя на злото. При смяната на собствеността човешките егоизъм и ненаситна алчност не познават и не признават никакви морални граници и съображения. Преди малко повече от един век историята възложи на господин Балкански да покаже на света как се правят избори (за справка - Алеко Константинов), а днес на неговите достойни потомци - как се прави демокрация, която само за десетина години с нищета и мизерия пресели в отвъдното повече хора, отколкото по времето на всичките войни и въстания в продължение на повече от хиляда години. Отчаянието от геноцида девалвира самото понятие демокрация и не случайно на въпроса как я преценява един бивш лагерист отговаря.

- Ако бях по-млад, да съм грабнал шмайзера и в гората.

Ето при какви условия е принудено да живее и да се бори в рамките на закона македонското малцинство в България, която неизменно остава вярна на своята шовинистична политика. И все едно какви методи прилага и какви средства пуска в действие - дали вълците преоблича в овчи кожи, за да проникнат в ръководния център на македонското националноосвободително и революционно движение, дали под формата на върховистки чети нахлува в Македония, за да върши поразии и излага на варварски издевателства беззащитното население, дали крои военни планове за подялбата на Македония и подпалва фитила на война между довчерашни съюзници, дали развява черното знаме на михайловисткия бандитизъм, дали получава македонски територии като хитлеристки подарък и за благодарност изпраща в лагерите на смъртта 11 хиляди евреи, дали се преструва на вода ненапита и окупацията представя за освобождение, дали посяга към македонски светини и се опитва да продиктува как да бъде пренаписана македонската история - нейната същност е винаги неизменна, защото целта й е една и съща - да прилапа Македония. Затова с такава упоритост се отрича всичко македонско.

Влизането на България в Европейския съюз поставя някои основателни въпроси, които един ден ще получат своя отговор. ЕС отстоява свещени принципи, срещу които няма възражение. Един от тях се отнася до правата на етносите, малцинствата и до всеки отделен човек.

Но когато България отрича македонското малцинство, нима не потъпква неговите права?

Или да вземем друг свещен принцип - правото всеки сам да се самоопределя. Това право на индивида не се ли потъпква от всички, които отричат македонското малцинство?

В състояние ли е майчица Европа да защити своите принципи? Кога? Как? А защо досега не го е направила? Или когато се отнася до друго малцинство, съвсем естествено и нормално е да се чуят европейски гласове на защита на неговите права, а когато става дума за македонското - това е нещо съвсем друго?

Всеизвестно е, че Европейският съюз не е разграден двор или... "врата в полето". Неговият вход се охранява от много и строги изисквания, условия, критерии, правила. И когато една държава е достойна да мине през тази врата, става член на ЕС под зорко бдящия поглед на контролните му механизми.

Когато едно правило е безусловно, на него му се сваля шапка от уважение. А когато има изключения, въпросите са неминуеми.

След като човекът и неговите права са провъзгласени за висша ценност, защо включването на едно малцинство - в случая на македонското - в политическия, социалноикономическия и духовния живот на обществото не фигурира като предварително условие? Ако приемем за основателно обяснението, че това би било намеса във вътрешните работи на съответната държава, това не означава ли да се постави намордник на един универсален принцип - нещо, което в крайна сметка би довело до неговото израждане?

Една от вечните, но непобедими болести на човешкия род е корупцията като майка на социалната несправедливост. Нейното върхово постижение е социалният фашизъм, а лекарството й е законът, който сам по себе си не значи нищо без нравствено извисена съдебна система, която да го прилага бързо и ефективно.

Бързо и ефективно! Звучи красиво и твърде иронично.

Та вижте колко години се бави едно дело за човешки права в Страсбург!

А през това време една шовинистична политика мобилизира и пуска в ход всички структури, които разполагат с реална или словесна власт!

А през това време колко човешки съдби могат да бъдат изкълчени?

А през това време колко врати могат да бъдат затворени?

А през това време колко истини могат да бъдат разплакани?

А през това време един ли живот ще бъде почернен от Негово величество страха - страха за хляба или за бъдещето на децата?

А през това време колко неправди ще тържествуват?

А през това време човешката съвест...

Но чакайте!

Какво е пък това съвест? Някога да се е проявила като солидарност с онеправданите - с тези, които лежаха по затворите - два пъти по четири години - само за това, че бяха македонци?

Тук ще цитирам няколко реда от популярния български вестник "Български пенсионери": "Всички мислещи български граждани сега си задават някои въпроси, на които не намират разумен отговор. Така например се питаме: това ли е така желаната демокрация, която ни донесе бедност, мизерия, страшна престъпност, отвратителна корупция, нефункциониращо здравеопазване, съсипана и обезличена образователна система, мизерни заплати и пенсии?"

На този фон да се поставя въпросът за съвестта като себеотрицание в името на истината, правдата и справедливостта навярно изглежда твърде смешно за преялите и твърде глупаво за невярващите.

Понятия като "свобода", "демокрация", "хуманизъм", "правда", "истина", "социална справедливост" са лишени от своето общоизвестно съдържание. Пръкнали се върху каменистата почва на тоталната корупция, те имат своето българско съдържание. И затова достойно носят прибавката "лъже"...

Лъжесвобода...

Лъжедемокрация...

Лъжехуманизъм...

Лъжеправда...

Лъжеистина...

Лъжесоциална справедливост...

Ето още някои факти, които не се нуждаят от коментар, взети от посочения вестник:

Годишно в републиката се давали два милиарда лева за подкупи; от есента на миналата година петнадесет хиляди деца напуснали училище поради мизерия; годишно нацията се топи с четиридесет хиляди души. "Братята македонци... получават средно с по 80 лева месечно повече от нас. Нашата средна заплата за януари, ако е 186 евро, то те са с 40 евро по-богати. Сърбите, които съюзниците ни от НАТО ги разсипаха с бомбардировки, са още по-добре. Те са със средни заплати около 400 евро (около 785 лева). Хърватите са още по-добре - с около 600 евро."

ИЗВОДЪТ от всичко казано дотук сам се натрапва със своята брутална безцеремонност - България влезе в Европейския съюз като най-бедната, най-очуканата държава и според всички прогнози - от най-плахата до най-оптимистичната, дълго време ще остане в тресавището, в което я натика нейният непобедим О к т о п о д.