Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Срещи с наши сънародници зад океана
ЛОБИРАНЕ ЗА ПРАВАТА НА МАКЕДОНЦИТЕ
НАРОДНА ВОЛЯ
ПРЕЗ последните години се наблюдават промени в македонското движение в Бълга-рия. То се развива и модернизира. Излиза на европейско ниво. Работи се по новому. Всички вероятно са го забелязали.
Малцина обаче знаят, че това не е изолирано явление. Подобни процеси се наблюдават сред македонците почти навсякъде по света. Промяната в начина на мислене и действие е последица от натрупания опит през годините. На някои места е резултат и от поява на нова генерация активисти. В Америка например през последните години се развиха особено силно две организации: Международното македонско движение за човешки права (ММДЧП, което представлява обединение на правозащитни македонски организации в Канада, САЩ и Австралия) и Обединената македонска диаспора (ОМД, специализираща се в лобиране във Вашингтон, но с клонове и в други градове на САЩ, и в Австралия) ръководени именно от млади хора, завършили в университетите на Канада или САЩ, с престижни професии и разбиране за начина, по който се води съвременната политика.
Сред организациите, които са носители на това ново течение и на които, без съмнение, принадлежи бъдещето, освен вече посочените можем да изтъкнем: Македонския алианс за европейска интеграция (МАЕИ - партия на македонците в Албания), "Виножито" (партия на македонците в Гърция) и ОМО "Илинден"-ПИРИН. Това далеч не са всички - дружества, общности, личности, които подкрепят това ново движение, но са най-забележимите през последните години.
Съвсем естествено паралелно се развиваше и процес на свързване на тези организации и партии и оказване на взаимна помощ. Ефектът от това бе повече от положителен. Например четирите милиона е-майла, които бяха получени в Европейския парламент миналата година, когато се гласуваше за регистрацията на ОМО "Илинден"-ПИРИН, бяха заслуга именно на споменатите две емигрантски организации. Сътрудничество бе осъществено при почти всички международни дейности, предприети от нашата партия, а и от останалите. Всички организации разбираха нуждата от лобиране за правата на македонците на световно ниво, както и информиране за техните проблеми надлежните европейски и световни структури. Те също все повече осъзнаваха нуждата от координация на своите действия и практиката ги караше да влизат във все по-близки взаимоотношения.
Торонто, 20 април 2007 г.
Именно нуждата от лобиране, координацията на действията, сътрудничеството бяха причина в края на април т. г. ММДЧП и ОМД, Македонската алианса и изтъкнати личности от македонската диаспора на Американския континент да организират първо по рода си посещение от представители от Пиринска Македония, Егейска Македония и Албания в Канада и САЩ. Членове на тази делегация бяха Павле Воскопулос ("Виножито"), проф. Кимет Фетаху (МАЕИ), Стойко Стойков (ОМО "Илинден"-ПИРИН) и архимандрит Никодим Царкняс (от Егейска Македония). На 19 април нашият представител отлетя за Канада и след 14 часа кацна на летището в Торонто. На 20 април започнаха официалните срещи с галабанкет, организиран от ММДЧП, и на който въпреки високия вход (100 долара) присъстваха 350 души. Бяха посетени още Отава (23 април), Вашингтон (25 април), Детройт (26 април), Ню Джърси (27 април) и Форт Лодърдейл (няколко дни).
Всички придвижвания се осъществяваха със самолети, а организатори на срещите и разговорите бяха македонските общности в съответните градове. Понякога програмата бе толкова натоварена, че на делегатите им оставаха едва четири часа за сън. Във Вашингтон например за един ден бяха осъществени дванадесет срещи. Поради недостига на време на някои места се наложи дори съкращаване на предвидената програма.
Визитата (по-точно е може би да се каже турнето) на делегацията имаше няколко цели. Първата бе да запознае македонските емигрантски общности с положението на македонците на Балканите, както и с дейността на македонските партии. Втората бе да лобира в полза на македонската кауза пред влиятелни политици в Канада и в САЩ. Третата бе да задълбочат контактите и лично да се запоZнаят с активистите на споменатите организации.
Може да се каже, че бе постигнат повече от добър успех. Македонските общности в Торонто, Вашингтон, Детройт и Ню Джърси посрещнаха с голямо внимание гостите и проявиха голям интерес към случващото се на Балканите. Схемата на всички срещи бе винаги една: гостите казват накратко най-важното по отношение на положението на македонците и на своята дейност, след което следват въпроси. А въпроси винаги имаше, и то много. Извън тези лекции-разговори (едната бе проведена в университет "Джорджтаун" във Вашингтон) се осъществяваха срещи и с групи активисти, с македонски емигрантски организации и с влиятелни македонци в диаспората. Информацията, която гостите донесоха, видимо раздвижваше домакините и разпалваше желанието им да подкрепят общомакедонската кауза. Успехите на трите балкански партии през последните години, както и информацията за помощта, оказана от ММДЧП и ОМД за тях, въодушевяваха македонските активисти в Америка и ги подтикваха да предлагат сътрудничество и помощ.
Успешно бе и лобирането в полза на македонската кауза. Бяха осъществени срещи с Луи Темелковски - македонец, депутат в канадския парламент, и с Министерството на външните работи на Канада. В САЩ бяха прове-дени срещи в Стейт Де-партамента (правителството), Конгреса, Сената и Централата на Хел-зинкската федерация. Срещите имаха информативен характер. Делегатите (четирима в Канада и трима в САЩ - за съжаление Кимет Фетаху не успя да получи навреме американската си виза) заедно с представител на организацията домакин информираше накратко какво е положението на съответното македонско малцинство, проблемите му, политиката на държавата, нарушаването правата на човека, дейността на съответната партия и проблемите, които й се правят от страна на държавата. Политиците си записваха, задаваха въпроси и обещаваха да предадат информацията, където е необходимо. Видимо повечето от тях не бяха (или бяха недостатъчно) информирани за случващото се и проявиха интерес. При повечето си личеше, че симпатизират на дейността на македонските партии. Информацията след това отива в съответните институции, които формулират политиката на тези държави в Европа. При такива срещи не се очакват и не се правят обещания, но въпреки това някои от политиците обещаха да информират европейските си партньори за проблемите на македонците, както и да държат под око развитието на нещата, а някои дадоха и съвети.
Извън тези срещи Павле Воскопулос се срещна и с представител на гръцкото посолство в Торонто, за да обсъди дискриминацията, извършвана от гръцките власти над емигрантите от Егейска Македония, а се опита да направи такава среща и с гръцкото посолство във Вашингтон, но последното избегна срещата (без да смее да я откаже), като даде отговор на молбата за среща едва на края на работното време в деня, предложен от Воскопулос (и то по електронна поща, така че да е сигурно, че срещата няма да може да се осъществи).
Най-трудната част за нашия представител се оказа как да обясни причината поради която държавата прави всички тези абсурдни неща - отрича съществуващи малцинства, забранява събрания като последното на Рожен и подобни. За демократично и нормално мислещи хора провежданата от България политика спрямо македонците е налудничава и неразбираема.
Само налудничавостта на властващия в страната национализъм може да обясни необяснимите иначе действия на държавата. Това, което направи най-дълбоко впечатление на американските политици от изказванията на съпредседателя на ОМО "Илинден"-ПИРИН, бе добре аргументираната констатация, че с влизането на България в Европейския съюз нейната политика спрямо македонските организации е станала далеч по-недемократична, а положението на македонското малцинство обективно се е влошило, тъй като държавата вече се чувства свободна да прави каквото си иска, след като повече няма опасност да не бъде приета в ЕС.
Що се отнася до сътрудничеството, останалото време на посещението бе посветено именно на това: опознаване, разменяне на мисли и опит, обсъждане на съвместни действия и проекти, начини за засилване на дейността - и количествено, и качествено. Освен това бяха осъществени и множество индивидуални контакти, разменени адреси и телефони, дадени интервюта за македонски телевизии, радиа и вестници. Ефектите от всичко това ще се почувстват през следващите месеци и години.
В България тези посещения не останаха без внимание, макар като цяло да бяха премълчани в медиите. Многословни друг път, те сега някак си бяха изгубили своята словоохотливост и желание да словоблудстват на гърба на македонците. Малцина се изпуснаха и на тези малцина коментарите им бяха достойни за съсипаната страна, в която живеем: "Кой е позволил на ОМО "Илинден"-ПИРИН да праща свои представители да се срещат с американското правителство?" , "Отишли са да ни клеветят!", "Къде спи нашата дипломация?"
Е, тя не спи. В началото на май от българското посолство във Вашингтон са се обадили в Обединената македонска диаспора да искат информация с кои политици се е срещал Стойко Стойков. Трябвало им просто за протокола, тъй като той е български гражданин, просто формалност, не че .... И когато им е бил даден телефонът на Стойков, те изведнъж изгубили всякакво желание да научат повече. Така и не събрали храброст да се обадят.
Е ДА, стряскащо си е. ПИРИН миналата година стигна до Брюксел, а тази година е във Вашингтон. Нищо чудно в скоро време да стигне и до София. Времената полека се менят...
Отава. На гости при Луи Темелковски - македонец, депутат в Канадския парламент