ЖИВЯХА И СЕ БОРИХА ЗА МАКЕДОНИЯ

АНГЕЛОВ ДИМКАТА - ГАБЕРОТ. Активен борец, един от организаторите на народноосвободителното движение в Тиквешията. Роден през 1916 г. във Ваташа. Учител. Участник в Народноосвободителната борба, политически комисар на Трета оперативна зона на Народноосвободителната войска и Партизанските отряди на Македония. Загинал на 10 юни 1943 година край местността Клинска Леса, Кавадаречко, в неравна борба с българската фашистка войска и полиция.

ХРИСТО БАТАНДЖИЕВ. Един от основоположниците на ВМРО. Роден през 1865 година в Гумендже, Ениджевардарско, където и получил първото си образование на своя майчин македонски език. Образованието си продължил в Солунската гимназия. По-късно работил като учител в Кукуш. Секретар на Солунската македонска община и на Солунската митрополия. Един от шестимата основатели на Тайната македоно-одринска революционна организация (ТМОРО) на 23 октомври 1893 година в Солун. Участвал в работата на констутиционните клубове по време на Младотурската революция. Внимателно следен от гъркоманите и андертите. По време на Втората балканска война Батанджиев с още 183 други македонци от Солун и Солунско е заловен от гръцката войска. Някои от тях с кораб трябвало да бъдат интернирани на остров Трикери. Между тях бил и Батанджиев. На кораба по време на пътуването той бил страшно измъчван, а по-късно - на 18 юни 1913 г., хвърлен в морето.

ДИМОВ ЦВЕТАН. Народен герой. Роден в Скопие през 1909 година. Произхожда от твърде сиромашко земеделско семейство. От 1928 г. се включил в работническото движение. Ръководител на синдикалната организация на текстилците в Скопие. Член на Комунистическата партия на Югославия от 1933 година. Като активен партиен работник работел за разширяване на партийната организация в Скопие. Председател на Скопския, а по-късно и на Областния комитет на Червената помощ. През 1939 г. за известно време бил секретар на местния комитет за Скопие. През 1942 год. е избран за член на Областния комитет на КПЮ за Македония. През юни 1942 година, по време на една блокада в Скопие, заловен от българската фашистка полиция. Зверски измъчван, нищо не проговорил и бил убит. Мъртъв, хвърлен от прозорец на българската Областна полиция, а след това било разгласено, че се е самоубил.

МОНЧЕВ ГЕОРГИ. Революционер. Още като ученик в Солунската гимназия, включен в македонското революционно движение. От 1903 г. участвал в редица борби с турските власти. Участник в конгреса на ВМРО през 1906 година. По време на Балканските войни (1912 - 1913) войвода на чета в Кукушко и Солунско. Когато през юни 1913 година гърците унищожили Кукуш, със своята чета останал в Кукушко и продължил борбата - този път с новите окупатори. След неуспеха в една жестока въоръжена схватка с гръцката войска се опитал да се самоубие. Не успял. Пленен, умрял в тежки мъки през 1913 година в една солунска болница.

НАУМОВ ИВАН - АЛАБАКОТ. Велешки войвода. Деец на народноосвободителното движение в Македония. Роден в Ореовец, Велешко, през 1878 година. Гурбетчия в Солун, където попаднал под влияние на идеите на ВМОРО. В организацията се включва през 1900 г. През 1901 и 1902 година войвода на чета в Одринско. По време на Илинденското въстание участва като войвода на Втори крушевски отряд, съставен от 70 въстаници. Ръководил борбите за освобождението на Крушево - неговият отряд превзел местните казарми, с което в голяма степен допринесъл за освобождението на Крушево и за установяване на Републиката. След въстанието работил за възстановяване на Организацията във Велешко, Крушевско, Прилепско, Кичевско и по Поречието. През 1905 год. като войвода на Велешката чета водил жестоки борби против великосръбските агенти в Поречието и Азот. Загинал в Белица, Кичевско, в тежка борба против турската войска през 1907 г. Неговата смелост в борбата против турските власти и великосръбските чети е възпята от народа в много песни.