(Продължава в следващия брой)
(Продължава от миналия брой)
Филетизъм или проклятие
НЯКОИ АСПЕКТИ НА ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИЯ ШОВИНИЗЪМ
Предоставяме на вашето внимание редове от търсената, но почти недостъпна за масовия читател книга на д-р Костадин Георгиев "Филетизъм или проклятие - някои аспекти на великобългарския шовинизъм".
д-р Костадин Георгиев
В този период се провеждат, в унисон с методите на сталинизма, и широки репресии срещу мохамеданското население. В процеса на разправа с дейците на опозиционния БЗНС са избити без съд и присъда и много мохамедани. Дотогава, докато трае студената война срещу Югославия и се хранят надежди, че тя може да преклони глава пред заплахите и шантажа или пък да бъде смазана с агресия, в България се води още известно време демагогска игра спрямо малцинствата. Когато се разбра обаче, че тия надежди са илюзорни и югославските народи вървят непоколебимо по друг път, че за тях националните и верските проблеми са решени другояче, в България оставиха маските и се върнаха към великобългаризма открито и твърдо. За мохамеданското население фашистките кошмари оживяха. През 60-те години беше побългарен партийният актив, от края им започна масово насилствено сменяне на имената, за да завърши в началото на 70-те с разгул на масово насилие - имената на всички мохамедани с нетурски произход са насилствено променени, стихийните бунтове и демонстрации са смазани брутално с водни струи и оръжие. Убити са хора. Стотици са бити, затворени и интернирани. Доскоро в затворите на България имаше хора, излежаващи двадесетгодишни присъди от тия събития.
Участниците и интелектуалните подбудители на тия насилия и досега не само че не са наказани, но не са изрекли и дума на покаяние. Един от тях даже писа в своя неотдавна издадена книга, че "преименуванията са практика във всички демократични страни".
Годината 1948 всъщност е повратна във възкресяването на национал-шовинисткото отношение към мохамеданите. Не случайно същата година излиза от печат пасквилът на един шовинист - Н. Вранчев, със заглавие "Българо-мохамедани (помаци)". И докато преди миг в изданията, предназначени за това население, фарисейски се заклеймяваха действията на фашистката "Родина" на генерал Атанас Каишев, създадена пряко волята и чувствата на това население, в споменатия пасквил вече пише за "Родина" като за "сдружение, което трябваше да понесе хубавата идея за тяхното пробуждане. Нейното начало трябва да се постави в 1937 г. Тогава от един протокол с дата 24 февруари узнаваме, че група младежи българо-мохамедани в Смолян съзнали своята българска народност и решили да заживеят отново като българи. Започва след това една хубава просветно-културна дейност. Разчу се навред, че българите мохамедани осъзнали своята народност, зарадваха се искрено нашите родолюбци, които стояха далеч от мястото, дето се развиваше тая дейност".
Ние не знаем къде по това време е стоял тоя фашист, но за "хубавата" дейност на престъпната "Родина" най-добре знае самото родопско население. Не е случайно, че софийските управници разтварят стоманените клещи на цензурата и услужливо му предлагат страниците на някаква шовинистка "Библиотека български народ", за да публикува гадости за мохамеданите, които според него "не знаят или не искат да знаят, че са българи", и съветва властниците, че "не бива да се поддаваме на отстъпки в полза на тая заблуда, само и само за да им угодим. Така тям е много неприятно, когато ги наричаме с името българо-мохамедани, като предпочитат да ги наричаме ако не турци, поне помаци. Но както ние трябва да им оставим свобода да мислят и да говорят за себе си каквото обичат, тъй и те не трябва да искат от нас да мислим и говорим за тях това, което за нас не е истина. Тъй че ние трябва да усвоим веднъж завинаги названието българо-мохамедани. Това е по аналогия с други подобни названия - както имаме българи католици, българи евангелисти, тъй ще имаме и българи мохамедани". И "какво трябва да бъде нашето отношение на нашата общественост и държава към тях? Такова, каквото е отношението на по-големия и просветен брат към по-малкия и заблудения". "Целта, която трябва да си поставим общественици и държава, е да ги приобщим към себе си, да ги запазим от изселване и да ги направим верни и предани граждани на нашата държава" - внушаваше споменатият автор.
Асимилаторските, насилническите и великобългарските цели, всичкият ирационален, диво шовинистки и даже грубо антимарксистки подход на новите властници са синтезирани във варварските брътвежи на този "приобщил се" към новата власт фашист. Той и подобните му много скоро разбраха, че ще са потребни и на новата власт, че Порт Артур на великобългарския шовинизъм не е паднал. В новия разгул на насилие "научните" аргументи се повтарят, поразмесени тук-там със суперлативи за новия политически строй в икономически смисъл - като че ли това, ако живеем в нова къща и имаме електрическо осветление или работа, може да служи като оправдание за посегателствата върху отечествената вяра, бита и личното име. Защото новата побългарителна кампания съсредоточи усилията си именно върху подмяната на имената - считайки вероятно, че с ислямската религия вече е свършено - последните разрушения на джамии са от края на 70-те години, всички обреди и носенето на всичко дори отдалеч напомнящо за традиционното мохамеданско облекло се преследва, въведени са общи гробища с християните и т. н., и т. н. Разбира се, в основата на всичката тая вандалщина и сега лежи същата концепция, която фашистите само по-откровено декларираха, а именно, че "нашата граница тук трябва да се счита временна и несигурна дотогава, докато не бъде простряна до брега на Егейско море". Нали "Тракийската организация" и "тракийските идеали" също са живи...
Ако отявлени теоретици и адепти на фашизма, като Л. Владикин например, не намираха сила да игнорират фактите и с остатъка си от научна съвест заявяваха, че "турците угнетявали и експлоатирали българското население, третирали го като безправна рая, но не посягали нито на вярата, нито на националността му", новото поколение български шовинисти с неподражаема невъзмутимост и монотонност си повтаря едно: "потурчване". И макар че насилието, както и невежеството, няма нужда от аргументи, все пак за такъв отблъскващ акт като насилствената смяна на личните мохамедански имена с християнски трябва да бъде виновен още някои освен Българската комунистическа партия и това не може да бъде друг, естествено, освен еничарите, тия вечни еничари...
През шестдесетте години се намираха единици от партийните членове на БКП - помаци, които по конформистки и кариеристични съображения "доброволно" променяха рождените си имена от арабски на християнски. Да разчитат на това обаче за побългарителите бе безнадеждна работа - тия новоизпечени "българо-християни" срещаха категоричен отпор по две линии - от една страна, презрението и негативизма на близките си по малцинствена общност, от друга - шовинистичната предубеденост на българските им другари по партия и служба, ограждащи ги със заслужено недоверие, пренебрежение и обръщащи се към тях неофициално с предишните им имена. Но все пак тия колаборационисти изпълниха мизерната си роля и може би компенсираха униженията си на малцинствени дегенерати, когато по-късно отстрани наблюдаваха организираното насилие над останалото помашко население. А иначе нещата си оставаха по старому - в управлението на окръзите с мохамеданско население се привличат само българи от вътрешността. До никакви отговорни постове нито в администрацията, нито в комунистическата партия, милицията или органите за сигурност не бяха допускани помаци. Оправдавайки престъпленията си, българските шовинисти уверяваха народа, че "когато турските завоеватели помохамеданчвали българското население на Родопския край, те заменили всички стари славянски и християнски имена с нови - турски и арабски". Каква е разликата между последните, авторът едва ли би могъл и сам да обясни, но все пак ги определя успоредно, за разлика от останалите, които навсякъде ги наричат "турски", които насилствено бяха заменени с нови - български, т. е. християнски. Показателно е това, че никой не е избрал за себе си характерно българско име - преобладават руски, западни, модифицирани арабски или неологизми, звучащи като подигравка с патоса на побългарителите.
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа