Никола Делчев (1844-1920). Роден и живял в Кукуш. Баща на македонските революционери Гоце, Руша, Мицо, Милан и Христо. След убийството на Гоце един турчин дошъл при Никола и му казал: "Е, Делчо ефенди, най-после го убихме "Крилатият дявол!" Никола му отговорил: "Двама убихте, но имам още двама. И тях да убиете, имам петнайсет внуци. Те няма да ви оставят на мира!" Умира като бежанец през 1920 г. в Горна Джумая.

Султана Делчева. Родена в с. Мураци, Кукушко, около 1845 г. Майка на девет деца - пет дъщери (Руша, Цоца, Тина, Велика и Елена) и четирима синове (Гоце, Мицо, Милан и Христо). Всички са били включени, всеки по свой начин, във великото дело - освобождението на Македония.

Руша Делчева. Най-възрастната от децата на Никола и Султана Делчеви. Майка на революционерите Владимир, Тодор и Туше Чопови. Комитите й казвали "Майка", а турците - "Жената бунтовник". Когато Гоце организирал първия комитет на ВМРО в Кукуш (през април 1895 г.), Руша била между първите, включили се в Организацията. Съученикът на Гоце Стамен Стаменов пише в спомените си: "В Кукуш Гоце остави за свой помощник сестра си Руша. Тя по своя духовен облик и със своето самообладание надминаваше много герои. Нямаше въстаник, който да не знае за подвизите и делата на баба Руша!" През 1909 г., заедно с десетина кукушани доброволци, участвала в борбите срещу съборения султан Абдул Хамид, който направил преврат срещу младотурците в Цариград. През 1912 г., след падането на турската власт, в Кукуш била сформирана чета, командвана от Руша Делчева-Чопова. Четата на фронта действала на линията Кешан - Малтра. Починала в дълбока старост през 1945 г.

Мицо (Димитър) Делчев (1879-1901). Учил в Солунската гимназия, където станал член на ВМРО. Като член на революционна група участвал в няколко терористични акции. Един от организаторите на бунта на учениците срещу своеволията на директора и на някои преподаватели в гимназията. През лятото на 1900 г. се включил в четата на войводата Христо Чернопеев. Загинал в сражение с турците край с. Баялци, Гевгелийско, през февруари 1901 г. Когато съобщили на Гоце за смъртта на брат му, той само запитал: "Държа ли се геройски  брат ми?" И останал ням пред отговора за храбрата смърт на Мицо.

Гоце (Георги) Делчев (1872 - 1903). Апостол, идеолог и организатор на македонското национално и революционно движение от края на ХIХ и началото на ХХ век, учител, войвода. От 1896 до 1903 година член на ЦК на ТМРО. По време на честите си обиколки из Македония работи за създаване на организационна мрежа от здрави бази, комитети и комитетски чети на Организацията. Участник в Солунския конгрес на ТМРО (1896). Заедно с Гьорче Петров изработва проектоустава и проектоправилника на ТМРО. Води дълга и тежка борба срещу върховистите. Залага на самостоятелното развитие на Движението, за революционизирането на македонския народ без разлика на вярата и националната принадлежност. Системно ги подготвя за извоюване на политическа автономия на Македония. На освобождението на Македония гледа като на нейна вътрешна работа. В едно от своите писма Гоце пише: "Ние не мислим да правим политика, нито на други ще позволим да правят политика с Македония. Нашата борба за нас това е живот или смърт. Ние няма да позволим други да решават дали да живеем или да умрем." А в друго писмо заявява: "Не може да се надяваме на чужда помощ, да не чакаме помощ от България, нито от която и да било друга сила, а трябва да се подготвим отвътре - в душата си всякой селянин да се проникне от тази идея." Гоце загива на 4 май 1903 година край село Баница, Серско, в кърваво неравностойно сражение с многобройна турска войска.

Милан Делчев (1883 - 1903). На осемнадесет години става комита в четата на войводата Кръстьо Асенов. През юни 1903 г. турците обкръжили четата край село Неманци, Кукушко. За да се спасят, комитите се разделят на по двама-трима. Милан остава с един другар. Няколко дена се крият, но после, в опита си да се измъкнат, се натъкват на турски войници и биват принудени да приемат сражението. Милан геройски загинал в неравната битка. Три дни никой не знаел за бездиханното тяло на 20-годишния юнак. На четвъртия ден решителни селяни, рискувайки живота си, погребали Милан както се полага на юначен македонец, а гората, където загинал, кръстили Милан-Делчева гора. Така Никола и Султана за две години губят трима от четиримата си синове: Мицо, Гоце и Милан.

Христо Делчев (1885 - 1927). Най-малкият брат на Гоце. Член на ВМРО. Когато през 1904 г. искал да стане комита в четата на Кръстьо Асенов, войводата не го приел, защото счел, че със смъртта на неговите трима братя Делчеви са дали достатъчно жертви за Делото. Изтормозен и физически, и морално поради нещастната съдба на своя народ, разочарован и огорчен, умира през 1927 г.