За да не се повтори миналогодишната лакърдия на общинските власти, които отказаха да дадат мястото, където традиционно се провежда събитието, на редовните организатори с оправданието, че мястото вече е било дадено на друг (на антимакедонската дезинформационна агенция "Фокус"), тази година молбата бе подадена още по-рано и бе получено разрешение - на 31 март. От 7 април започнаха да се лепят плакатите, а от 13 април по вестниците и кабелните телевизии тръгна реклама за всемакедонския събор.

       

       Нещата, изглежда, тръгнаха твърде добре според някои и тези някои се изплашиха не на шега. Възможността да се събере многохиляден събор стана повече от реална. И отново бяха задействани стари, но неръждясващи (поради постоянната им употреба) схеми. Разбира се, на първа линия бе полуфантомната партия и пералня за пари наречена ВМРО Б(а)НД (а). Тази антидемократична структура, първо, със закъснение се опита да запази мястото за всичките четири дни от петък - 14, до понеделник - 17 април. След като се оказа, че са изпреварени, те поискаха да направят събор на точно същия ден и на същото място. И тъй като им бе нужен някакъв повод за събора (а Яне хич не го долюбват) си измислиха - Цветница (тъй като случайно се падаше точно този празник) и досега нечутия празник - обединението на България. Последното е доста учудващо, тъй като същите структури не се умориха да повтарят никого неинтересуващото тяхно мнение, че България все още не била цяла, а и трябвали още 7- 8 дяла, за да станела такава (сещате се откъде са откраднати и преиначени стиховете). Сега изведнъж - празник на обединението. Оказва се обаче, че ставало дума за т. нар. "обединение" от 1941 г., известно в научните трудове като българска окупация на Вардарска и част от Егейска  Македония. Дойдоха на гроба на човека, посветил живота си (и убит), за да не стане Македония част от България, за да празнуват временната й окупация!!! Нищо учудващо, та нали това са духовните синове на убийците на войводата.

       Целта е ясна - да бъде провокацията колкото се може по-голяма. И за да няма никакво съмнение в това им намерение, включват в програмата си не други, ами пишман ансамбъла "Сите българи заедно",  известен почти единствено с фалшификацията на песента на Войо Стояновски "Каде и да одиш, каде и да шеташ...". Значи, чули, че ще дойде певецът с авторските права над песента, и решили да го зарадват с откраднатия и фалшифициран техен дериват.

       Дотук нищо изненадващо. Та все пак това е БНД. Разумни и полезни действия от тях по дефиниция не се и очакват. Но се очакват от властите. Очакваше се сега, следвайки примера си от лани, след като вече има дадено едно позволение, да не дават второ. Най-малкото грижата за жителите би трябвало да накара общината да не допуска две толкова противопоставени сили да се събират на едно място, още повече, че не е никаква тайна, че целта на т. нар. ВМРО е да провокира конфликт. Да, ама не! Общината сега е съвсем "нов човек", тя дава позволение и на "МВР-О". Започва нещо средно между ходене по мъките и подигравка на държавата с македонците. Общината поисква неофициално македонците да съкратят времето за събора си. Получава отказ. Полицията, притеснена от възможни безредици сега, когато предстои влизане в ЕС, започва преговори с организаторите на всемакедонския събор.Първо полицията в Сандански. След това на помощ се притичват и колегите им от Благоевград, по някое време и самият министър на вътрешните работи се обадил по въпроса. И интересно, но не и изненадващо, преговорите (и натискът) се водят само с едната страна - с македонската. С тези, които притежават законното право.

С ВМР-Овците никой не тръгва да преговаря (дали защото ги смятат за толкова тъпи, че с тях разумен диалог не може да се води, или защото тайничко желаят съборът на македонците да се провали, това те си знаят). Накрая, тъй като, разбира се, организаторите на събора за Яне не отстъпват, полицията се обръща към общината, та тя (която е забъркала кашата) да реши. И общината взема мъдро решение: тъй като Б(а)НД(а)та имала и свой ансамбъл - на тях се дава поляната край гроба, а на македонския събор (вероятно понеже има освен ансамбъл, още две певчески групи и десетина певци) -  се дава паркингът край манастира.

И така  - тези, които празнуват (уж) църковен празник и чието мероприятие няма нищо общо  с Яне - до неговия гроб, а онези, които не празнуват църковен празник - до манастира,  колкото се може по-далеч от гроба на войводата, за когото правят събор. Протестите на македонците, разбира се, не помогнали. Какво като сте първи и какво като имате право? Знаете вие, македонци, че в правова България имате право само да нямате право! Сила Бога не моли.

       Следващото действие на антимакедонските сили в страната е да пуснат по медиите прогнози, предвещаващи (обратно на опита от последните десетина години) сблъсъци и насилие. Самите Б(а)НД-юги бързат да потвърдят това. Цитират се техните заявления, че нямало да допуснат антибългарски провокации на гроба на Яне (а уж съборът им не е за него). Сякаш има по-голяма провокация против доброто(?!) име на България от тяхната партийка. Целта обаче е ясна - да се попречи да дойдат много хора на събора. Очаква се насилие, не идвайте - това е в общи линии подтекстът на медийните съобщения.

       Е, в това си намерение те почти успяват. Неорганизираните гости са малко. Пристигат стотина ВМР-Овци. Повече не успяват да доведат. Дори и безплатният превоз, безплатната храна и пиене (на скарите се дава храна и алкохол с купони на ВМРО БНД) и надниците от по 20 лева не са достатъчни, за да съберат повечко души от берящата душа партия. Македонските патриоти пристигат по-късно. Идват с 3 автобуса, 14 микробуса и десетки автомобили. Броят им - неизвестно колко над 500 (на следния ден българската преса ще твърди, че са били 60 души, докато малобройните върховисти ще ги множат до 600 души). Въпреки че върховистката сбирка по програма трябва да бъде от 9.30, до 10.30 часа, когато трябва да започне македонският събор, те все още не са започнали нищо. Чакат, обкръжили гроба и застанали покрай пътя за към паркинга. Размахват знамена и обиждат минаващите, но не смеят от полицията да направят нищо повече. Едни изглеждат на висок градус. Свидетели казват, че са видели други от тях да смъркат наркотик.

       Македонската проява започва с известно закъснение. Тъй като промяната на мястото е извършена в последния момент, мнозина не са информирани за нея (което вероятно е била и една от целите на вечно страдащите от липса на хора Б(а)НД-юги) и някои остават известно време на долното сборище, чудейки се какво става. Съборът е открит в 11.00 с "Добре дошли!" от организаторите. Вземат думата за поздрави гостите. Веднага след изказването на лидера на "Виножито" Павле Воскопулос и непосредствено преди да вземе думата председателят на Световния македонски конгрес Тодор Петров токът спира. Двама хулигани са се промъкнали през храстите и се опитват да бутнат агрегата в дерето. Съборяните наскачат. Пристига полицията и спасява вемер-овчиците, като ги арестува. Оказва се, че членовете на така нареченото ВМРО не са никакви македонци: единият е от Перник, другият - от София. Съборът продължава. Изказват се Никола Костурски от Сдружението на македонците от Егейска Македония в Битола, поетът Петар Башески от Прилеп, Димитър Иванов от Шумен. Прочитат се поздравителни писма от Канада. Има поздрави и от Австралия.

След края на поздравите Стойко Стойков - съпредседател на ОМО ПИРИН, прочита слово за Яне, като порицава извършеното безобразие със събора и призовава всички етноси да се научат да живеят като братя и заедно да се противопоставят на надигащата се вълна шовинизъм. След него се прочита протестна декларация поради това, че черквата, построена от Яне, се държи затворена вече 15 години. В това време пристига и делегация от македонското посолство в София, начело с посланика Абдурахман Алити. Организаторите поздравяват гостите от трибуната.

       Завършва официалната част и започва забавната с изпълнение на Емил Ристосков. Певците и групите се редуват. Настроението расте. Ансамбълът изпълнява хореографии. Завива се общо македонско хоро, което постепенно обхваща по-голяма част от паркинга. Когато пее Ванчо Тарабунов, пристигат 15 - 20 бръснати глави (по-късно се разбира, че са пловдивски скинхедс), но са спрени от полицията (въобще полицията този ден, в сравнение с друг път, си вършеше забележително добре и съвестно работата). Наредени като арестанти (или прокажени) на края на паркинга, те почват нещо да пеят. Само че на фона на македонските песни - нищо не се чува. Отварят и затварят усти като шарани, изглежда не могат да схванат колко са жалки. По едно време и на полицията й писва и ги изхвърля откъдето са дошли.

       Съборът продължава все по-весело. Четири часа планината ечи от македонските песни, а изиграните хора нямат чет. Знамена с шестнадесетлъчното слънце се веят. За на края остава най-вкусното парче от баницата - песните на Войо Стояновски. Съборяните искат още и още.

Но идва и краят на събора. Някъде към три часа той официално е закрит. Които желаят, остават да се веселят с групата от с. Ляски. Останалите отиват на гроба на войводата. Натрапниците, заработили жалките си надници, са си заминали. Македонците запалват свещи и се помолват за душата на своя войвода. Реч държи Иван Сингартийски (Попа). Разкършват погача. Панихида не могат да направят, тъй като каноните не позволяват да се прави такава преди Великден. Съборяните полека се разотиват.