ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Така след непродължителен период от време той успява да освободи цяла Македония, от Родопите до албанските планини. Настанява се в столицата Пела под името Филип VI. Започва да укрепва Македония. Сече монети. Обучава войската и крои планове за завладяване на съседни земи. Най-напред се насочва към Тесалия. Уплашени от това, тесалийците се обръщат за помощ към Ахейския съюз и към Рим. Рим изпраща преторът Квинт Цецилий с голяма армия срещу македонците. Сражението отново става при Пидна. Псевдофилип е разбит. Той се оттеглил с остатъка от армията си към Тракия. Събрал сили и пак навлязъл в Македония. През 146 г. пр. Хр. армията му била разбита, а той самият пленен и откаран в Рим. Тук той е наказан със смърт.

Интересни са преданията, стигнали до нас за Псевдофилип. Данни за него ни дават Поливий и Диодор. Според Поливий, Псевдофилип е един авантюрист, на когото истинското име е Андриск. Диодор също казва, че истинското име на Псевдофилип е Андриск. Това вероятно е историческата истина. Но трябва да възприемаме казаното от тях много внимателно. Особено когато говорят лоши неща за този водач на македонците. Те са римски историци и той за тях е един голям неприятел на Рим.

Според Диодор за Псевдофилип имало две предания. Според първото, един от войниците на Димитар I Сотер (цар на Сирия от династията на Селевкидите, македонци по произход), много приличал на сина на Персей, Филип. Той имал поразителна прилика по външност, пък бил и на същата възраст. В армията на Димитар I Сотер имало много македонски войници. Те започнали да го наричат сина на Персея. Народът, сред който имало и много македонци, заселили се в сирийските градове по времето на Александър Велики и по-късно, повярвал на този слух. Самият Псевдофилип започнал да разказва истории за рода и възпитанието си. След него тръгнали много македонци, желаещи свободата на Македония. Придружен от тях, той отишъл при Димитар и поискал да го възкачи на бащиния му престол в Пела, отнет му от римляните. Неговите привърженици ("тълпата", както пише Диодор) нараствали и Димитар сериозно се уплашил от голямото му влияние сред народа, а не искал да си разваля отношенията с Рим. През една нощ той го хванал и го изпратил в Рим, като обяснил набързо какво се говорело за него. След кратко задържане, римляните го освободили.

Другото предание (също според Диодор) говори, че цар Димитар изпратил в Рим един младеж на име Андриск, като син на Персей. Сенатът му определил да живее в един от градовете на Италия. След известно време Андриск избягал и отишъл в Милет. Там останал да живее и говорел, че е син на цар Персей. Разказвал, че като бил невръстно дете, бил даден от баща си на един критянин да го отгледа. Баща му оставил на критянина средства за отглеждането му и запечатано писмо. Това писмо му било предадено, когато станал пълнолетен. Такава била поръката на баща му. В него цар Персей му съобщавал, че му е оставил две богатства: едното се намирало в Амфиополис, заровено до някакъв път на дълбочина 10 оргий (17 м и 76 см), и възлизало на 198 сребърни таланта; другото - в Тесалоника, съдържало 70 таланта. То било скрито под средната пейка за сядане във вътрешния двор на двореца. Мълвата стигнала до управниците на Милет. Те го заловили и задържали. Попитали римски пратеници какво да правят с младежа. Пратениците не взели на сериозно всичко това и казали на милетчани, че могат да го освободят. Андриск бил пуснат на свобода. Той узнал от своя приятел Николай, също македонец, че бившата наложница на Персей - Калиопа (или Калипа), живее сега с пергамеца Атеней. Отишъл при нея и й се представил. Тя го посрешнала много добре. Дала му много средства, царско облекло, диадема и двама роби. След това Псевдофилип отишъл при тракийския цар Терес (Тракия била още свободна). Жената на Терес била дъщеря на Филип V и сестра на Персей. Цар Терес го удостоил с големи почести. Дал му 100 войника и му сложил диадема. Диодор пише, че други владетели също го подпомогнали.

Според някои автори, Псевдофилип е коронован като цар на Македония в Пела през 149 г. пр. Хр. под името Филип VI. Той става господар на страната, макар да среща съпротива най-вече от македонската аристокрация. През тези около 20 г. след победата им над Македония, римляните я научили (аристокрацията) да живее в разкош, в охолство. На бойното поле македонският цар и македонските пълководци се хранели от един и същи казан с войниците. Известен е случаят, когато в пустинята донасят само един мех с вода, недостатъчна, за да се напои цялата войска. Предлагат на Александър Велики да пие, но той разрязва меха с думите "щом няма за всички, няма и за мен". По времето на македонските царе обикновените хора, войниците, вземали участие при съденето на провинили се военачалници и те чувствали властта и държавата като своя. След идването на римляните тези им права са отнети. Това поражда тяхното недоволство.

Новият македонски цар се обявява в защита на бедните и те виждат в негово лице човека, който ще им върне отнетите права, ще им върне гордостта на свободен и господарски народ. Римската власт е задълбочила социалното неравенство в Македония и нейният народ е разединен. Богатите, управляващите са проримски настроени, а бедните желаят реставрацията на Антигонидите. Това разделяне, което не е характерно само за Македония, ще продължи тук много години.

С победата на римляните над Филип VI (Псевдофилип) завършва един период на войни между римляните и македонците, продължил с известни прекъсвания около 70 години (216 - 146). Македония е обявена за римска провинция. Както ще видим по-късно, тя се ползва със значителни свободи. В Горна Македония остават и независими македонски владетели.

Изкуство, култура, наука и техника на антична Македония

Археологическите изследвания, изследванията на скалните надписи и рисунки (Душко Алексовски и др.) показват, че на македонска територия култура цъфти от най-древни времена. Намерени предмети говорят за висока култура още през IV хилядолетие пр. Хр. Както беше вече казано, фригите са били писмен народ. Открити са паметници на материалната култура от пред македонската държавност, които свидетелствуват също за висока култура на населението по нашите земи.

От зората на македонската държавност до към края на V в. пр. Хр. разликата в културното ниво между македонци и елини вероятно е значителна. Елинското общество е по-развито, с висока духовна и материална култура, с традиции в науката и образованието, с изискани обноски сред аристократичните среди. Елините имат богат език, с литературни традиции, с уточнена граматика. У македонци, пеони, илири, траки и други тогавашни народи този необходим инструментариум за изразяване на мислите на духовно извисения човек липсва. Те черпят от това богатство (както по-рано гърците са черпили от по-старите цивилизации). Това е съвсем естествено. Но то дава елинска окраска на културите на народите от нашия регион, от което някои съвременни изследователи на античността правят погрешни изводи. Те не виждат, че другите народи не само са вземали, а са и внасяли в културната съкровищница. При това някои от вноските са много щедри. Ще припомним убеждението на някои учени, че гърците са възприели азбуката от фригите.

Редно е да се отбележи, че средищното положение, което заема Македония на Балканите, й е отредило през вековете ролята на место за културен обмен между балканските народи.