ПОСЛЕДНИЯТ ОПИТ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ БЕ ПРОВАЛЕН

КАКТО е известно на читателите на в. "Народна воля", през месец май т. г. бе издигнат принципът "много организации - една партия" като начин за постигане на единение между македонските сили в България, без при това някой да бъде омаловажаван. Тази идея бе подкрепена от ОМО ПИРИН и ОМО "Илинден" ПИРИН (двете единствени македонски партии в България в онзи момент), от организациите ТМО ВМРО (независима), "Сонце" и Християнско братство "Свети пророк Илия", както и от отделни членове на ОМО "Илинден".

В отговор на това предложение в момента, когато всичко тръгна към единение, на 15 май т. г. ОМО "Илинден" създаде свой инициативен комитет и прогласи решението си да стане и тя партия (потъпквайки между другото решенията на собствената си национална конференция, проведена в Кресна на 26 март т. г., според които тя няма да става партия, а си остава организация). По този начин подадената ръка бе отхвърлена и разцеплението се задълбочи, като същевременно се затрудни и възможността за събиране на 5 000 членове, необходими за регистрация на македонска партия.

Мнозина видяха в това действие стремеж да се провали единството и да се попречи на регистрацията на македонска партия, породен от стара вражда и завист. Други останаха удивени от безпринципността, с която се потъпква не само решението на една национална конференция, но и продължилата девет години пропаганда, че нямаме нужда от партия, че хората, които се стремят към това, са някакви интересчии и предатели. Трети го изтълкуваха като опит да се попречи на контактуването между членовете на партията и споменатата организация (според предложението за единение всеки можеше свободно и едновременно да членува в която си иска организация и в партията едновременно, докато членуването в две партии е незаконно), породен от страх някой да не изгуби влияние. Четвърти видяха в това втори рунд на манипулирана от държавата кампания за проваляне на движението за възстановяване на ОМО "Илинден" ПИРИН (първият бе със събитията на Рожен от 16 април т. г., когато усилено се внушаваше чрез медиите, че членуването в тази партия е опасно). За никого не прозвуча убедително оправданието на ръководителите на ОМО "Илинден", че причината да си променят позицията била в "новия" Закон за юридическите лица с нестопанска цел, който не позволявал организациите да имат политически искания, та затова се наложило сега да се прави партия, тъй като "новият закон" е приет още през 2001 г. (преди 5 години), та изниква въпросът къде са гледали досега тези ръководители. Едва ли може да се нарече съвпадение това, че партията на Кос-тадинов се появява непосредствено, след като започна възстановяването на ОМО "Илинден" ПИРИН.

В. "Народня воля", стремейки се всякога да гледа на нещата от положителната страна, въпреки тревожните симптоми, съзря възможност за обединение. Тя се състоеше във факта, че в ОМО "Илинден" най-после са възприели идеята за създаване на партия, срещу която толкова дълго воюваха, а същевременно от декларацията на инициативния им комитет бяха изключени исканията за изтегляния на войски и забрана на български партии, които се явяваха основна пречка за обединението през изминалите години. Нуждата е по-голяма от всякога, пречките никога не са били по-малко, моментът е исторически - това бе посланието на уводната статия на миналия брой на вестника. Оказа се, че до тази мисъл са стигнали едновременно мнозина.

И така в началото на юни т. г. се проведе среща между македонските партии ОМО "Илинден" ПИРИН (Иван Сингартийски), ОМО ПИРИН (Ботьо Вангелов и Стойко Стойков) и ОМО "Илинден" (Йордан Костадинов и Кирил Иванов), Сдружението "Сонце" (Дамян Искренов). На нея присъстваха неколцина влиятелни български общественици - приятели на македонското дело в България, сред които политици, прависти, журналисти, хора със солиден правен и политически опит. Основна тема бе въпросът за създаване на единна македонска партия. Точките бяха две: 1. Име; 2. Как да бъде регистрирана новата партия.

Всички още в началото се съгласиха, че желаят обединение. Първо предложение за компромисно име даде представителят на ОМО "Илинден" Кирил Иванов: ОМО "Илинден" ПИРИН, тъй като съдържа имената на трите (вече) партии. Това предложение бе допълнително обосновано и разширено от Стойко Стойков: ОМО "Илинден" ПИРИН е била вече веднъж регистрирана, а сега е спечелила и дело в Страсбург против нейната забрана, но за да не се чувства някой пренебрегнат, може още сега да се реши в срок от няколко месеца след регистрация името да бъде променено и да се избере ново. Предложението на Иванов намери обща подкрепа, но постигнатият консенсус бе провален в последния момент от страна на Йордан Костадинов. Според него името не било приемливо, тъй като съвпадало с това на вече съществуваща партия, а присъдата в Страсбург не била в случая от никакво значение (твърдение, което удиви всички присъстващи). Неговото "компромисно" предложение бе да се приеме името на неговата организация или някакво съвсем ново, но в тази насока не даде никакво конкретно предложение. Всички следващи компромисни варианти, базирани на името ОМО "Илинден" ПИРИН (поставяне на допълнителни знаци, обяснение в скоби, чий наследник е новата партия и др.), бяха отхвърлени от него, заедно с компромиса името да бъде временно и да се промени след регистрацията. При това той, за учудване на присъстващите, се позова на някакво категорично решение и позиция на ръководството и членовете на своята организация, забравяйки явно, че предложението за името ОМО "Илинден" ПИРИН е направено от Кирил Иванов - делегат именно от ОМО "Илинден". По този начин не се стигна до решение и въпросът бе отложен за повторно разглеждане, след като бъде разрешен следващият.

При обсъждането на втория въпрос излезе наяве дълбоката разлика между ръководителите на македонските партии и организации и Йордан Костадинов. Обратно на позицията да се регистрира македонска партия според изискванията на законите, като в устава се пише само това, което е необходимо, докато в програмата се поставят всички искания, а по отношение на дискриминационни текстове в законите да се води легална борба за тяхна промяна (около тази позиция се обединиха всички присъстващи), той излезе с теза, че не признава българските закони, тъй като били диктаторски и няма намерение да се регистрира според тях, а ще се съобразява само с международните закони, като настояваше в устава да се вмъкнат всевъзможни неща, неизисквани от закона и съда, но които със сигурност биха направили регистрацията невъзможна. На забележката, че по този начин той отхвърля самата възможност за регистрация, Костадинов отговори, че е по-добре още 7 - 8 години да сме без регистрация, отколкото да се регистрираме, спазвайки законовата процедура. На няколко пъти той нарече позицията на останалите делегати "национално предателство". При това отхвърли подробните обяснения, дадени от присъстващите специалисти, както и примерите, показващи, че всички малцинствени движения на Балканите са следвали именно този път. Своята крайна позиция освен с личното си (не)разбиране той обоснова и с това, че неговите членове били твърдо против, нещо, на което никой не повярва, тъй като вторият делегат от същата партия/организация подкрепяше общото становище. Всички предложения, компромиси и дори молби, направени в името на македонската кауза, бяха категорично отбити от негова страна. Стана ясно, че, обратно на първоначалното си твърдение, той не е склонен нито да се обединява, нито да приема какъвто и да било разумен компромис. Всъщност това бе демонстрирано още преди започването на срещата, когато той заяви на двама от делегатите: "Я, викат ни, да ни го губат времето."

След дълга и безплодна дискусия срещата бе закрита, като присъстващите приятели на македонското движение заявиха, че сега всичко им е ясно, че проблемът очевидно е при Костадинов, а на останалите пожелаха успех по пътя, който са поели, тъй като той е правилният път. Всички останали делегати се обединиха около решението си да създадат единна македонска партия.

Какво ли можем да кажем за действията на човек, който отказва да се обедини уж за това, че не признавал българските закони, а същевременно тръгнал според условията на същите тези закони да събира 5 000 членове, и то тъкмо в момента, в който други, желаещи да се регистрират според закона, вече бяха започнали да правят същото? След като не признава законите, защо въобще дава документи в съда? И след като няма намерение да се регистрира, защо въобще събира членове? Отговорът може да бъде само един: не желае да се регистрира, но не иска и други да се регистрират, или както е казано в Библията: "Сам не влиза, но и не дава на желаещите да влязат!". Акцията на Костадинов е поредната маневра на един стар, професионален вече, разколник в македонското движение в България: от една страна, задоволява искането на членовете си да са част от партия; от друга страна проваля и обединението, и единението, а, от трета, се стреми да попречи на ОМО "Илинден" ПИРИН да се регистрира. За да остане всичко по старому. "По делата се познава". Всички македонци трябва внимателно да се замислим. Даването на гласа си за човек, който няма никакво намерение да се регистрира, е глас, хвърлен на вятъра. Още по-лошо: това е глас, изгубен в момента, в който толкова много се нуждаем от наша регистрирана партия.

Жалко наистина! За пръв път от много време като че имаше някаква надежда за обединение. Но тя отново бе провалена. Трябваше да минат 10 години, за да се откажат някои хора от абсурдните и извън времето искания за изтегляне на окупаторски войски, за забрана на българските политически партии и намеса в църковните дела и да се съгласят да правят партия.

ОЧЕВИДНО ще са необходими още десет, за да се дозрее до разбирането, че една партия не може да се регистрира иначе освен според изискванията на закона. И така за пореден път се оказа, че същинската пречка пред обединението на всички македонски структури в България е ... Йордан Костадинов.