(Продължава в следващия брой)
(Продължава от миналия брой)
Филетизъм или проклятие
НЯКОИ АСПЕКТИ НА ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИЯ ШОВИНИЗЪМ
Предоставяме на вашето внимание редове от търсената, но почти недостъпна за масовия читател книга на д-р Костадин Георгиев "Филетизъм или проклятие - някои аспекти на великобългарския шовинизъм".
д-р Костадин Георгиев
А никъде в тукашния печат не се допуска и дума, че от такива именно еничари като него и офицера Съръев са страдали тия "българи", подложени на асимилация, насилия и гаври. Давайки си сметка за безперспективността на скъпо платеното си дело, попът-полицай на срещи с националисти и пред итервюиращи го журналисти бърбори несвързано за това, че вярата на родопските помаци била някакъв си "битов ислям", който те приели насила (като че българите са приели източното православие доброволно!) и на въпроса кога ще се види краят на "апостолството" му отговаря, че това щяло да стане след три поколения...
Несериозността на тази пропагандна шумотевица е очевидна, но разполагащите с власт в България националисти я подрепят, водени от убеждението, че "отпадането на противоречията между социализма и капитализма създаде поне на Балканите нова ос на противоречия - ислям и християнство". И верни на борческия си рефлекс, те се опитват да вземат участие в това противоречие, продължавайки престъпното дело на своите предшественици.
Все в тази връзка беше организирана кампания против създадения по сценарий на Малина Томова филм "Гори, гори огънче", който беше излъчен по българската телевизия. Опитващ се художествено да пресъздаде събитията около последното предприето от комунистическия режим "покръстване" на помаците от едно родопско село, отричайки от общочовешки позиции този варварски акт и изразявайки разбиране, съчувствие и солидарност с жертвите на насилието, филмът беше брутално отречен и охулен в българския печат, постави се въпрос за унищожаването му, официално се искаше създателите му да бъдат изправени пред съд. Видният националистически велможа и фаворит на бившия режим Николай Хайтов го анатемоса с думите "огън да го гори това "Гори, гори огънче", а веднага след това Боян Съръев уреди в селото, условно избрано за декор на филмовото действие, поредното си "покръстване". Но както бяха принудени да признаят на следващия ден самите организатори, "въпреки обещанията в медиите желаещи да се покръстят жители от село Мугла не се появиха."
Всичко това обаче ни най-малко не обезкуражава "покръстителите". Поле за развихряне на предизвикателство и насилие, когато те са толерирани от самата държавна власт и подкрепяни от легион наемници на перото, винаги се намира. Ако липсват желаещи да сменят религиозната си идентичност, тогава може да се посегне на мохамеданските им светини. Тук се съобщава за последното действие на "патриотите" в тази насока, а именно че "тези дни в Смолян е започнала подписка с искане да се разрушат гробът на поробителя на Родопите Енихан баба и текетата, разположени в подножието на връх Преспа. Идеята била на инициативния комитет в защита дейността на движението за християнство "Йоан Предтеча". Съобщава се още, че "в документа са се подписали почти всички лидери на политическите партии в Смолян". В тия немотивирани, безумни и варварски прояви, от които в амплоато си на духовно лице се видя принуден да се дистанцира и самият предводител на движението Съръев, се вижда нестихващият континуитет на една вече почти вековна политика, от която при цялата й безсмисленост и контрапродуктивност тия, които управляват България, не намират сили да се откажат, подобно на пристрастен към гибелен и нездравословен порок. Като знаем вече какъв е бивал краят и на всеки съдбоносен исторически етап за страната, тя със своите метаморфози и чудатости в проявленията и прямо помашкото население налага съпоставки, паралели и изводи, от които българските "патриоти" е крайно време да направят заключения. Докато историческото време и политическата динамика на Балканския регион все още им дават възможност и шанс за това.
***
Съществуването на съвременна България започва фактически от т. нар. Съединение, извършено пряко волята на Русия, с което българската територия и население се удвояваха и което се осъществяваше за сметка на една грозна асимилация. Това постави началото на традиция и патологичен стремеж - удвоеното да се утрои, на неспирни претенции за области с инородно население и цинична увереност, че то може да бъде преварено в българския котел. С това се сложи началото и на дивото национално потисничество в България на всички етнически небългарски групи, което продължава и до днес. Тук съвсем бегло ще се спрем на този въпрос.
Резултатът, до който се свеждаше това фамозно съединение в този смисъл бе, "че България взема една област от Тракия, в която българите се броят на пръсти, и за усмиряването на чието население българското правителство апелира към помощта на Турция. Новозавзетата Тракийска област прибавя няколко стотин хиляди турци, помаци и гърци към България, която и преди това имаше около половин милион турци и около сто хиляди гърци. При това, като се има предвид, че България започва с масовото покръстване и масовото избиване на ония, които не се поддадоха на тая бърза национализаторска политика, лесно е да си представим към какви средства по-нататък ще прибягва българската буржоазия, за да държи в послушание и робство почти едномилионното турско и гръцко население в България. Погромите над гръцкото население в 1906 г. показаха, че "толерантна" България и в мирно време умее да прибягва до по-ефикасни и съкратени прийоми на националната политика".
Така се зараждаше българският шовинизъм в една страна, в която освен българи имаше "турци, гърци, влахорумънци, сърби, руси, гагаузи, евреи, албанци, татари, черкези, армени, цигани: гърци - 350,000, татари 50,000, гагаузи - 30,000, помаци - 300,000". Даже много по-късно от буржоазна България не се отричаше, че "освен българи в България живеят хора от много други народи. От чуждите народи в България най-многочислени са турците. Те живеят на много места в България. Освен тях има гърци край Черно море и из Пловдивско, власи - край Дунава, цигани - край много села и градове, евреи, арменци и тук-там хора от други народности". А в очите на неговите представители, ако се съди по това, което пишеха, картината изглеждаше съвсем друга. Те твърдяха, че от "Източна Румелия, от която някои мъдреци искаха да създадат някаква си Швейцария с разни народности, излезе почти чисто българска област, с твърде дребни малцинства от други народности". Методите на това "излизане" ги споменахме по-горе - масовото избиване на неподдаващите се на асимилация.
От всички народности в България, изпитали ужасите на шовинизма, турците бяха най-многобройни и поради факта на османското владичество първите удари бяха насочени срещу тях. Въпреки че истината за това владичество не е тази, която се изнася в официалните български издания - всички руси, участвали в Освободителната война, пишат, че картината, която са видели в България, е била много по-различна от тази, рисувана им в Русия. "Когато нашите войски в 1877 г. дойдоха в България - пише един от тях, - те бяха удивени от заможността на местното християнско население. На всички стана ясно, че турското иго не е било за българите много тежко бреме." Става ясно и писаното от българин: "Нашият народ като че ли беше само зрител на гигантската борба, понеже под Плевен и Шипка, когато успехът е висял на конец и ако руската армия бе отстъпила зад река Дунав, вероятно с това би се турил край на освободителното дело, той не се притече на помощ, като че ли това освобождение не беше за него."
Това обаче не беше пречка у българите не само да се запази, а и да се разпалва допълнителна омраза към турците - и то след Освобождението. По-нататък и особено след Балканската война в България не се издават специални материали, култивиращи туркофобия. Българските шовинисти считаха, че това е излишно, тъй като омразата на българина към турчина е естествена и от само себе си разбираща се. Пред освободена България се изправи сега проблемът с големите и компактни маси турско население, което я населява, и този проблем стои пред нея и днес с нарастваща острота.
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
