ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Аристотеловият ученик Птолемей Лаг е високо ерудиран държавник. Той основава Музейона (дом на музите) в Александрия. Това е едновременно научен институт, музей, библиотека и висше учебно заведение. Музейонът изиграва голяма роля за развитието на науката. Работещите в него учени, в духа на македонската традиция, са били на заплата при царя. Мащабите на научната дейност са били по-големи, отколкото в Пела.

Днес спорът за етническия произход на Аристотел е безсмислен. Той е син на македонската земя. Учи и пише на гръцки. Ученик е на Платон, но е и сериозен опонент на неговите философски възгледи. За всички прогресивни хора той принадлежи на света, а за нас той, както и много други известни личности от разглежданата епоха, е символ на македоно-гръцкото научно и културно сътрудничество. За нас, македонците, е законна гордостта, че именно нашата страна е родина на най-великия мислител на античността, на човека, който положи основата на логиката.

По времето на Птолемей I Сотер и Птолемей II се работи и върху историята на самия Египет. Династичната схема (династичната периодизация) на историята на древен Египет почива върху писмата и фрагментите, запазени от трудовете на Манетон, свещеник и аналист, работил в този период.

Птолемей Лаг поканва в Александрия най-известните учени от Македония, Елада, Тракия, Палестина и др. страни. Измежду тях е и видният езиковед-глосограф на античността Америй. Няма съмнение, че Америй е бил вече известен учен в Македония, за да бъде поканен в Александрия. Той е привлечен специално, с цел да бъде съхранен старомакедонският език. Очевидно тъгата по Македония и опасенията, че македонският език ще изчезне, са подтикнали Птолемей Лагов да го извика. Америй е записал много думи от езика на античните македонци. За съжаление неговият труд не е достигнал до нас в оригинал. Достигнали са части от преписи. Това е голяма загуба за македонската култура, за балканистиката и за езикознанието въобще.

Много са античните македонски историци. История на Македония пише македонецът Валагрос. Друг историк е Теаген Македонец. Известни са също така историците Мерсия от Пела и Мерсия от Филипи. Единият от тях е написал история на Македония в десет тома, започвайки от най-стари времена и завършвайки с похода на Александър Велики. По-младият Мерсия написал история на Македония в шест книги и труд по археология. Известният военачалник при Филип II Антипатър написал също исторически труд, в който описал борбите на Пердика против илирите. Историкът Зоил Амфиполски написал монография за родния си град Амфипол и голям исторически труд, обхващащ периода от създаването на света до времето на цар Филип II. Исторически трудове пише самият Птолемей Лаг. Животът и походите на Александър Велики са описани от много негови съвременници. Почти всички тези трудове са изчезнали. Както казва Морис Дрюон, такова масово изчезване не може да бъде плод само на случайността. Не може случайно до нас да са достигнали 74 речи и писма на Демостен, а толкова много трудове на античните македонци да са изчезнали. Унищожаването им са започнали римляните и са довършили шовинистите от съседните ни държави. Спомняте си, че Тит Ливий пише: “... Емилий Павел бил заповядал да дойдат в Амфиполис по десет първенци от всеки град и да донесат всички книжа...”. Едва ли става дума само за административна документация, защото Плутарх пише, че Емилий Павел златото и среброто предал в държавната хазна, а библиотеката на Персей задържал за себе си.

Научните успехи по време на царуването на Птолемей Лаг са много, но най-значителният от тях е развитието на геометрията. По негово време работи Евклид и написва своите “Начала”. С този труд се дава завършен вид на класическата геометрия на равнината, геометрията, която и до ден-днешен се изучава в средните училища. Предшествуващите цивилизации (асиро-вавилонската, египетската) са решавали определени геометрични задачи, но тези решения те са получили по емпиричен път. Новото в Евклидовата геометрия са логичните (аналитичните) доказателства - като се стъпи на известни, на очевидни неща, по логичен път се доказват неизвестни съотношения. Така александрийските учени, “привеждайки в дедуктивна форма една верига от емпирични истини, създадоха математиката като рационална наука, откривайки по този начин пред човечеството ерата на науката” (Robert Blanche, L’Axiomatique. Paris, 1965).

Сред научните работници по света е разпространен един анекдот, който се основава на писаното от Прокъл Диадох (ок. 450 г. от н. е.), ръководил Платоновската академия: “Разказват, че Птолемей (I Сотер, б.м.) веднъж попитал Евклид няма ли в геометрията по-къс път, отколкото неговите “Начала”, на което той отговорил, че в геометрията няма царски пътища”. Това се разказва така: “Птолемей поискал от Евклид да му обясни геометрията. Той му обяснил, но царят не могъл да разбере и попитал няма ли по-лесен начин за обяснение. Евклид отговорил, че в науката царски пътища няма”. Не бива да се забравя, че Птолемей Лаг е възпитаник на училището в Миеза и учи не при кой да е, а при Аристотел. Така че науката не му е чужда.

Крупен успех на създадения от Птолемеите културен и научен център е превеждането на свещената книга на евреите - Танаха (Стария завет), от староеврейски на старогръцки. Така тази книга, разнообразна както по съдържание, така и по отразените в нея светогледи, става достояние на европейските народи. Три века по-късно на нейна основа ще възникне християнството. А след още 6 века на този фундамент ще се развие мюсюлманството.

Библията е превеждана в периода 285 - 265 г. пр. Хр. (т. е. по време на царуването на Птолемей Лаг и неговия син). Според преданието Птолемеите възлагат превода на Библията на колектив от 72 учени, предимно от еврейски произход, владеещи гръцки (койне). Този първи превод, наречен по броя на преводачите “Септуагинт” (на фр. Septante), е използван при превеждането на Библията на други езици. (Ще отбележим, че около 1150 г. по-късно двама велики синове на македонската земя ще преведат пълния текст на Библията - Стария и Новия завет - на славянски).

Говорейки за превеждането на Стария завет, трябва да се каже, че това не е обикновен, буквален превод, а е преработка, за да бъде пригоден към вкуса на новите читатели. Е. Ренан пише: "Били са прибавени обяснителни бележки, смекчени отделни места, оказали се неприлични; величествената наивност на древния разказвач е замаскирана ... цифрите, почти винаги неосвободени от възражения, се подлагат на поправки. Преводачът иска да изпревари критиката на местните Волтеровци." Именно поради тези разлики "Септуагинта" се отхвърля от юдейските теолози и не се приема за равнозначна на Танаха.