ДА НАMЕРИМ ВЯРНАТА ПЪТЕКА!

СTAВРО КЛИСУРСКИ

ЕДИН мой приятел преди време работеше в месокомбинат. Отбих се веднъж да го взема и да отидем заедно на мач. Докато го изчаквах, гледам, един работник вързал с въженце една овца през шията, води я, а след нея много овци вървят покорно и я следват неотлъчно. Вървят нанякъде по една пътека, отбелязана с желязна ограда.

Дойде приятелят ми и го запитах къде водят тези овце. "Към кланицата" - бе лаконичен той. "А защо само една е вързана?"-продължих да любопитствам. "А, тази, вързаната, на майтап я наричеме убиец. Овцете имат силно стадно чувство - когато тръгне една, след нея тръгват всички. Та тази води останалите на клане. А е вързана, за да не се измеша с тях и случайно да не й теглят и на нея ножа. Работникът си я гледа - храни я, пои я, а тя го следва по петите." Никога през живота си не съм се занимавал с животни, затова този разговор ми направи впечатление и го запомних.

Така. А сега по същество. На 23 май тази година прескочих до родния си град. Събрахме се родата на абитуриентска вечер. И от дума на дума научих, че ОМО "Илинден" са решили да си правят партия. Първо безкрайно се учудих, защото това противоречеше на всичко говорено и вършено от тях, противоречеше и на решенията на последната им конференция, която проведоха не толкова отдавна. Но целта на тази игра е повече от прозрачна и ясна: разединение. А разединението е убийствено за нашата кауза. И това някои го знаят. И го използват. А кои са тези някои?

Възможно е да са хора, верни на антимакедонските среди и внедрени в македонските организации и техните ръководства (националисти ли са, от специалните съвременни служби за сигурност ли са, наследници на стари репресивни служби ли са - това няма толкова голямо значение).

Възможно е да са хора, болни от вождизъм, за които единственото свещено нещо е да бъдат на върха. За тях няма кауза, няма вярност, няма отговорност, няма съвест и морал, няма родина и традиции. Единственото, което ги води, е жаждата за властване. Злобата направлява всичките им действия. Те даже не осъзнават колко са безгранично жалки. По много показатели не само си приличат, но се и сливат с най-големите върховисти и националисти. Но са по-опасни от тях, защото са сред нас.

Аз лично към първата група се отнасям с разбиране и със съчувствие. Даже поне донякъде ги оправдавам. Все пак те или са продажни душици без никаква цел в живота си, или служат на някаква кауза, получават пари за това и за да си оправдаят стотинките, стараят се добре да си вършат работата.

Към втората група не зная как да се отнасям. Тези индивиди са толкова гадни, че не мога дори да ги мразя. Все пак и омразата е някакво човешко чувство, макар и отвратително.

(Ако някой чете тези редове и се познае в една от двете групи, които посочих, много го моля да не търси вината в мен. Аз съм си най-обикновен македонец, не искам да обиждам никого, само правя изводи...)

В този важен момент за македонското движение, за извоюване на нашите етнически и човешки права и достойнство, искам да се обърна към моите сънародници: братя македонци, помислете! Мислете много и навреме след кого да тръгнете и къде ще стигнете! Слушайте вътрешния си глас - гласа на съвестта, на разума, на дълга, на удовлетворението от добре завършеното дело. Не си въобразявайте, че сте длъжни на някого, че сте длъжни да следвате някого. Намерете своята пътека и тръгнете по нея. Не сте овце, за да ви е страх да се отделите от стадото. Поемете по своя път към истината!

Има една приказка: "Където сите турци, там и гол Асан." Няма да пояснявам нейния смисъл - за умните хора той е ясен. В нашето, македонското движение се видя, че "гол Асан" не иска да отиде при всички. Последният пример за това бе на 16 април т. г., когато седем македонски структури се противопоставиха на великобългарските националшовинисти.

Единственото хубаво все пак е, че всеки вече вижда кой работи за македонската кауза, кой работи против нея и кой я предава. А предатели е имало от сътворението до днес, ще има и до края на света. Въпросът е: кой ще тръгне след Юда и кой ще върви по стъпките на Гоце, Даме, Яне... Ще върви с дела, а не на думи!

Може би съм рязък повече, отколкото трябва, но предателството според мен е най-големият човешки грях, най-голямото престъпление. И не мога да не кажа и нещо друго. А то се отнася до нашия вестник.