ХЕРОНЕЯ: 2 АВГУСТ 338 Г. ПР. ХР.
МАКЕДОНИЯ ПОСТАВЯ ГЪРЦИЯ НА КОЛЕНЕ
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Народна Волjа
Календар
Когато през 359 г. преди Христа Филип II става регент, положението на Македония е плачевно. Македонската армия е катастрофално разгромена от илирите, Горна Македония е изгубена, в страната се очертава гражданска война, подкрепяна от мощни съседни сили – Атина и Тракия.
21 години по-късно ситуацията е променена до неузнаваемост. Илирите са разгромени, Македония е обединена, а Тракия – подчинена. Преобърната е и ситуацията по отношение на Елада. Ако през последния век елинските полиси често се намесвали във вътрешните работи на Македония, а Македонското крайбрежие било опасано от гръцки колонии, сега положението станало обратното – колониите били присъединени към Македония, която вече активно и съдбоносно се намесвала във вътрешните работи на елините.За само 18 години една намираща се пред изчезване държава се превърнала в хегемон на Балканския полуостров. Това било дело на един човек – Филип Македонски, когото някои негови съвременници нарекли “най-великия мъж в Европа”. През 338 г. той бил довел нещата дотам, че въпросът вече касаел независимостта на Елада, или подчинението й на Македония. Два от трите най-силни гръцки полиса обединили силите си и, подкрепени от множество съюзници, се противопоставили на македонската агресия. Този съюз бил създаден благодарение на големия атински оратор и елински патриот Демостен.
Лъвът, издигнат в чест на пад-налите eлини край Херонея
Обединените елински сили били завзели проходите и клисурите в Средна Гърция и правели настъплението на Филип извънредно трудно. Царят избрал най-удобния за настъпление проход, наречен Гравия, и уредил нещата така, че в ръцете на врага да попадне негово писмо, според което той се оттеглял в друга посока. Същата нощ, докато елинските хоплити си почивали, сигурни в безопасността си, били нападнати от македонците и разбити. Този пробив накарал елините да напуснат завзе-титие теснини в планината Парнас. Това се случвало през зимата на 338 г. и представлявало прелюдия към една от най-значителните битки на Балканите и въобще в историята на човечеството. През пролетта на същата година гър-ците изтеглили своите хоплити към тясната долина на Херонея, разположена между река Кефис и близката планина.
Мястото било от извънредно тактическо и стратегическо значение. То не само давало изключително добра позиция на гърците, но също така принуждавало Филип да влезе в решителна битка на това удобно за враговете му място, доколкото желаел да продължи с настъплението си. Македонските фаланги настъпили срещу обединената елинска армия и в началото на август 338 г. пр. Хр. двете войски застанали една срещу друга. Елинската войска била малко по-многобройна (до 35 000) и разполагала с по-добра позиция на бойното поле, но не била равна на македонската (30 000 пехота и 2 000 конница) по боен опит. Самата битка започнала рано сутринта на 2 август. Атиняните отстъпили почетното място на десния фланг на своите съюзници - тиванците, които били водени от Феаген.
Там покрай бреговете и мочурищата на река Кефис, която защищавала фланга на гърците от обкръжаване, бил разположен и прочутият тивански свещен отряд от отбрани бойци. Атиняните начело със стратега Харес запазили лявото крило, откъм планината, докато останалите съюзници били разположени в центъра. На македонското ляво крило, срещу тиванците и свещения отряд, се намирала елитната македонска конница на хетайрите, водена от едва осемнадесетгодишния Александър Македонски. На дясното крило начело на царската гвардия – хипаспистите, стоял сам Филип, докато центърът се заемал от прочутата фаланга.
Херонея - бойното поле днес
Битката продължила дълго. Началото на края настъпило, когато Филип предприел тактическо отстъпление със своето крило. Въодушевените атиняни, убедени, че победата е тяхна, се спуснали след него, разкъсвайки по този начин бойната линия на гърците. Същевременно Александър атакувал с конницата тиванците и разгромил свещения им отряд (всичките до един загинали, без да отстъпят). Тиванците побягнали, оставяйки на бойното поле над 2 000 мъртви. Това предизвикало паника в центъра на гърците, който също побягнал. Същевременно Филип, който привидно отстъпвал, преминал в контранастъпление, разгромявайки обърканите от неблагоприятния развой на събитията атиняни. Последните дали 1 000 убити и 2 000 пленени. Тежки били загубите и на останалите гърци. Македонските загуби не са известни. Македонците не преследвали победените. Тази битка поставила Гърция в краката им. Но Филип не желаел, а вероятно и не можел да окупира Гърция. Вместо това той я поставил под своя върховна власт, оставяйки на полисите вътрешна автономия. Сформирал известната Коринтска лига, която го избрала за свой хегемон. Тази лига всъщност представлявала подготовка за отдавна планувания поход в Азия. Но не на Филип, а на неговия син било писано да осъществи това... НВ