НЕОБХОДИМА И ТОЧНА НОВА ДУМА МОНОСКУСИЯ

СЛОВКА ЕЗИКОВА

ДВАТА съседни езика - македонският и българският - пораждат спорове: някои се мъчат да докажат, че били еднакви. Е, като славянски езици може и да имат близки неща. Но тук искам да изтъкна нуждата от ново слово в българския език.

Да вземем думата "дискусия". Тя означава "обсъждане на спорен научен, обществен или друг въпрос, проблем".

А сега да се спрем на "моно-". Това е съставна част на сложни думи със значение "един, единичен."

Представете си сега. Събират се няколко добре подковани личности и започват да говорят за македонците, за Македония, за исторически събития, свързани с нея. И това го наричат дискусия. Дискусии стават по различните средства за масова (дез)информация - чрез устно или писмено слово. Политици, държавници, историци, простаци, глупаци и какви ли не се надпреварват да фалшифицират историята, да я нагодят към собствените си разбирания и нужди. Заличават цели периоди, унищожават племена и народи, създават нови, откриват цели епохи на величие за едни и на падение за други, надпреварват се в областта на фантасмагорията... Дискусии, дискусии, дискусии...

А има и редактори, и водещи телевизионни предавания, които сами си дискутират - питат се и си отговарят, напъват се да говорят на македонски език (даже някои дотам се напъват, че може да се насерат от зор).

И това, което бе най-характерното и което обединяваше тези дискусии, бе липсата. Да, да, липсата на македонци в тях. Никой никога не бе поканил македонец в тях да си каже и той приказката, да поспорят с него, да го поизпотят, в спора да се роди истината.

И тук се появи нещо ново. В края на юни тази година неочаквано по три телевизии (две национални и една регионална) се появи на екрана и македонец. Но дискусия така и не се получи. Първият опонент на македонеца си знаеше само едно - сепаратисти, и това си баеше през цялото време. Вторият опонент - "Иван", началник на първия, пък като картечница задаваше само въпроси, които си беше научил наизуст, а и той като развалена грамофонна плоча си повтаряше едно и също. По регионалната телевизия се появи едно чудо на журналистиката от нежната половина на човечеството, но то не излъчваше нежност, а бълваше и злоба освен некомпетентност. Такава злоба се лееше от него при всеки поглед, при всяка дума, при всяко движение, че човек - нормален човек! - нямаше как да не се стъписа и да не се уплаши да не се удави в морето от ярост, омраза и отрова. Известните агенти на ДС - антимакедонисти - ряпа да ядат.

Впрочем... те може да се радват на своите творения и да се гордеят с тях. Създали са си нов модел робот!

А дискусия не се получи, защото, първо, македонецът трудно вземаше думата, второ, защото опонентите му бяха с каучукови каски и не приемаха и не предаваха нищо - говореха си за минали времена, за отминали работи, за други партии и организации, за измислени и съчинени неща, за тъпотии... Как пък никой не се опита да се замисли над абревиатурата ПИРИН - Партия за Икономическо Развитие и Интеграция на Населението, и да си обясни какво в нея е етническото, какво е отношението й към миналото, какво е сепаратисткото, с какво застрашава националната сигурност. Но... така е - не може, невъзможно е представители на ретроградна партия, или пък самите те ретрогради, да погледнат в бъдещето! А когато някои гледат в различни посоки, повече от ясно е, че дискусия няма как да се получи.

Значи, няма дискусия, защото няма обсъждане на спорен проблем - било то научен, обществен или някакъв друг. Има твърдоглавие. Има единодушие. Едно мнение. Едно се нарича и моно-.

Затова предлагам в българския език да се въведе в употреба и думата "моноскусия". А в тълковния речник да се запише: "Моноскусия - празен разговор, по време на който дърдорещите доказват, че нещо го няма, след като добре знаят, че го има; разговор без опоненти."

Опонент е лице, което опонира. А опонирам означава "противопоставям се с думи, изтъквам противоположни доводи; възразявам."

Е, разбира се, ще проявя великодушие и няма да споря, ако новата дума намери място и по други теми, не само във връзка с македонците. А представете си сега, че се съберат мераклии за дискусия и започнат да дискутират за морала на съществата от Плутон. Ама ще кажете, какъв морал, какви плутонци, та тях никой нито ги е виждал, нито ги е чувал, не се знае с колко глави, с колко крака, с колко очи, с колко ръце са, нито се знае дали въобще ги има. И ще допълните: само луди могат да спорят за нещо, което го няма. Дискусия се води само за известни неща - нещо, което можеш да го видиш, да го пипнеш, дори да е само от формули, ако касае научно откритие.

Ха такааа! Благодаря! Затова измислих моноскусията. Уловихте разликата, нали? Дискусията доказва нещо, ако всички си казват думата и се вслушват в словото на другуя, а моноскусията отрича всичко, като главното при нея е да не се даде думата на друг и да не се чуе опонентът. При първото има спор и опоненти, а при второто - не.

А "МОНОСКУСИЯ" я давам на нуждаещите се от нея ей така, без нищо. Халал да им е! И без туй малко хора ще се нуждаят от нея, а пък и прогнозите за съществуването й не са никак розови...